Ловният сокол у нас изчезва

Природозащитници предлагат законодателни промени, в които да се включи ДНК паспортизацията на соколарските птици, коментира за БТА Светослав Спасов, ръководител на проекта "Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата НАТУРА 2000".

Ловният сокол в България на практика е на ръба на изчезването, каза Спасов на работна среща на участниците в
българските проекти, финансирани по програмата LIFE+ на Европейската комисия (ЕК). Проектът "Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата НАТУРА 2000" е петгодишен и се изпълнява от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) до 2013 г. Стойността му е малко над два млн. евро, от които 75 на сто са финансиране от ЕК. Сред основните му цели са предотвратяване на изчезването на ловния сокол в
България и увеличаване на гнездящите царски орли с 20 на сто.

Докато при опазването на царския орел природозащитниците отчитат най-голям гнездови успех през тази година - 1,79 на сто малки на гнездяща двойка, то при ловния сокол няма сигурно доказано гнездене на вида. По думите на Спасов ловният сокол у нас все още не е изчезнал. Всяка година има около 40 наблюдения на птици или двойки. Според оценки на специалисти двойките ловни соколи в страната са между три и девет.

Причините за изчезването на ловния сокол у нас са комплексни, коментира за БТА специалистът. Основна сред тях
е бракониерското ограбване на яйцата и малките от гнездата, след което те се продават в чужбина или се ползват в страната от хора, които нерегламентирано се занимават със соколарство, посочи Спасов. Това на практика лишава вида от възможността да се възстанови след намаляването на интензивността на селското стопанство - сериозен фактор за ниската численост на много хищни птици.

В България ловът със соколи е забранен от закона, но не и притежаването на ловни соколи, коментира специалистът. Поради липсата на ефективни механизми за контрол на собствениците на такава птица, е трудно да се докаже произхода й – дали е взета от дивата природа, или е законно внесена от чужбина от развъден център.

Друг основен фактор за изчезването на ловните соколи е липсата на хранителни местообитания - пасища с лалугерови колонии. Видът често изпада в конфликт и с т. нар. гълъбари, които отглеждат гълъби за спортни цели. В определени райони на страната - северните склонове на Родопите, около Пловдивско и Пазарджишко, както и подбалканските котловини, има незаконни залагания, които се извършват основно на два принципа - състезание на пощенски гълъби от една дестинация до друга и състезание за най-дълъг престой във въздуха на птиците, отбеляза
Спасов. По думите му гълъбарите залагат гълъби като отровни примамки на хищните птици, жертва на които стават не само соколите, но и царски орли, които традиционно не се хранят с гълъби.

Този конфликт лесно може да се минимизира - това е въпрос на образование и комуникация с хората, които отглеждат гълъби, както и на контрол върху нелегалните дейности, свързани около гълъбарството, като незаконните залагания, смята експертът. Като важна мярка за опазването на вида от БДЗП виждат законовото установяване на ДНК паспортизацията на птиците, държани на затворено. Според Спасов така ще се прекрати възможността да се "изпират" птици, уловени от дивата природа и да се представят за легално внесени или отгледани на затворено при контролирани условия, тъй като затворените пръстени, които съществуват в момента като контролна мярка се манипулират лесно.

Мярката може да се въведе със закон, подзаконов нормативен акт или заповед на министъра. В момента се предвиждат промени в Закона за биологичното разнообразие, може да се използва поводът и да се предложат тези промени за ДНК паспортизацията на соколарските птици, каза Спасов.

За опазването на ловния сокол е сключено споразумение с НЕК за поставянето на специални алуминиеви гнездилки по далекопроводите от високоволтовата мрежа, когато те са в рехабилитация. Там гнездата не могат да бъдат ограбени и птиците са в безопасност, когато мрежата е в експлоатация, коментира Спасов.

Числеността на ловния сокол намалява в световен мащаб. Най-силната популация е в Казахстан, Монголия и Китай, но и там положението не е много добро, като се има предвид, че тези държави имат квоти за износ на птици за арабските страни, които са основните потребители на птици за лов, коментира Спасов. По думите му обаче не можем да си "внесем" оттам ловни соколи, тъй като те имат различни миграционни и поведенчески характеристики.
Теоретично има възможност видът да бъде възстановен, каза още Спасов.

По думите му е по-ефективно да се опазят последните съществуващи у нас ловни соколи и да се разчита на естествените механизми за възобновяване на този вид, отколкото да се разчита на скъпата реинтродукция, която няма гарантиран успех. Доказахме това с белоглавите лешояди, при които за 20 години от 10 двойки в Източни Родопи, вече са 57. Надяваме се да се случи нещо подобно и с ловния сокол, преди да изчезне, добави Спасов.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase