Снимка: БГНЕС

Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) отново настоя за преразглеждане на подготвяните от Министерството на здравеопазването промени в Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

Наредбата, в която е заложено намаляване на честотата на някои профилактични прегледи, излезе през август, когато начело на ведомството бе Анна-Мария Борисова.

Още тогава медиците се обявиха против готвените промени, а от министерството казаха, че става дума за проект и наредбата още не е подписана от министъра.

Сега здравното ведомство публикува същия документ, според общопрактикуващите лекари – без промени.

От организацията изпратиха открито писмо до министъра на здравеопазването Стефан Константинов с искане да се преосмислят някои от предложенията в наредбата.

А ето и една малка част от тях:

– Хората между 18 и 40 години ще минават на електрокардиограма и на изследване на кръвна захар и холестерол веднъж на три години, освен ако няма наличие на рискови фактори. В такъв случай изследванията ще са всяка година;

– Жените над 40-годишна възраст ще се подлагат на мамографски преглед през 2 години. Веднъж годишно на мамограф ще ходят тези, които са с повишен риск (имат роднини по първа линия с рак на млечната жлеза или са на хормоналнозаместителна терапия);

– Изследване на пълна кръвна картина ще се прави веднъж на 5 години при хората до 65 години. За всички над тази възрастова граница изследването ще е веднъж в годината.

„Каква информативна стойност има изследване на пълна кръвна картина, което се прави веднъж на пет години? И с какво допринася това изследване, ако се прави ежегодно при хората над 65 години?“ Това са само част от въпросите, които общопрактикуващите лекари задават на здравния министър.

От сдружението определят проекта като „спестяващ, но лишаващ“ пациентите.

Промените ще ограничат възможността за ползване на ефективна медицинска дейност и ще доведат до „демотивация на пациентите активно да участват в процеса на профилактиката“, се посочва в писмото на НСОПЛБ.

Според медиците спестяването на пари е вероятен плюс, но не и за пациентите, защото това са пари, спестени от здраве.

В писмото си до здравния министър те припомнят, че преди години в Националния рамков договор беше заложена подобна периодичност на изследванията, която „се доказа като нерационална“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase