Михалис Сарис е човек, за когото е много трудно да бъде оптимист за икономическото бъдеще на Кипър. И това е напълно разбираемо предвид факта, че именно той е шефът на местната Народна банка, посочва BBC.

„Никой не е очаквал толкова тежка ситуация в Кипър. Предстоят ни тежки времена – удължен период на неотпускане на кредити от страна на банките, което неизбежно ще доведе до сериозни проблеми за икономиката“, споделя банковият шеф.

До голяма степен поверената му институция носи вина за тежкото положение на Острова на Афродита. Сарис признава, че са били взети някои „лоши решения“ от страна на банката за крупни инвестиции в гръцки държавни облигации, оказали се тотален провал.

В същото време обаче той не пропуска да отбележи, че политиката на правителството да отпише лошите инвестиции и да не налее свежи пари в банката под формата на „рекапитализация“ е основната причина за кипърския срив.

Сега държавата е принудена да спаси Народната банка, но на далеч по-висока цена. Дори изглежда неминуемо да се стигне до спасителен пакет от Европейския съюз по примера на Гърция и Испания.

Наскоро назначеният нов финансов министър на Кипър Васос Шиарли е категоричен, че в дъното на проблема е Гърция. И че неговата държава е с далеч по-малък бюджетен дефицит в сравнение с повечето страни от Еврозоната.

„Всички икономики имат възходи и падения“, коментира Шиарли.

„Ситуацията при нас щеше да е под пълен контрол, ако не бяха събитията в Гърция, понеже ние имаме много близки взаимоотношения, финансови взаимоотношения с гърците“, уточнява министърът.

„Нашите банки считаха инвестициите в гръцки облигации за абсолютно безрискови“, допълва Шиарли.

В цялата тази обстановка естествено възниква въпроса как изключително тежкото положение на страната членка на Европейския съюз остана някак встрани от погледа на света. И отговорът идва от Изток.

Русия даде заем от 2,5 милиарда евро на островната държава в началото на годината. Тази помощ подейства като дефибрилатор за Кипър. И финансовият министър не изключва вероятността за нов заем от Москва.
„Готови сме да вземем заем от всеки, стига да ни предлага най-добрите условия“, искрен е Шиарли.

Връзката между Русия и Кипър е достатъчно здрава и топла години наред, пишат от BBC.

Части от най-големия град в страната Лимасол изглеждат като руска територия – магазини, ресторанти, бутици за палта като тези в Москва и знаци на кирилица могат да бъдат видяни по множество плажове и улици.

Освен туризма и руското население от 40 хиляди души на острова, съществуват и редица други културни, политически и бизнес връзки, които правят руските пари по-предпочитани от западноевропейските за правителството. Още повече, че евентуален заем от Брюксел почти неизбежно ще доведе до необходимост от качване на ценения от чуждестранните инвеститори 10-процентен данък.

Професорът по история и международни отношения Хюберт Фаустман от Университета на Никозия хвърля светлина върху темата: „Руският бизнес елит използва данъчния рай Кипър за голяма част от финансовите си операции. И не иска да губи този рай“.

Реално много от парите, инвестирани в Кипър се връщат обратно в Русия.

„На хартия ние сме един от най-големите инвеститори в Русия“, казва с чувство за хумор професорът.

Освен всичко друго Кремъл е поел ролята на защитник на кипърските гърци в Съвета за сигурност на ООН.

„Правителството разчита изключително много на тази подкрепа, защото при евентуален сериозен конфликт с Турция заради разделението на острова, държави като САЩ и Великобритания могат да заемат и страната на Анкара. Просто интересите им там са далеч по-сериозни“, разяснява Фаустман.

Погледнато по-мащабно изходът от строгосекретните обсъждания на финансовото бъдеще на Кипър може да се разглежда и като избор на бъдещ стратегически партньор – Русия или Запада.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• брюксел
• Никозия
• Русия
• Кипър