тук не става въпрос за фалшивите документални инвалиди. Има хора с истински проблеми, но те не се виждат. И помощтта там я няма или е крайно недостатъчна.
Първобитна работа. Всеки ще остарее и ще изпадне в това положение. България е ад за инвалидите. Фасадна демокрация...
Не само инвалидите в колички са улеснени от скосяванията на тротоарите, но и майките с бебешки колички, и повечето от хората над 60-65 г., защото коленете им са вече увредени от артроза, а също и такива, които са се родили с някакъв дефект на долните крайници. Улесняваха и мен, докато бях с контузено коляно и не можех да си позволя да си стоя у дома, като проблемът отшуми. Повечето от тези хиляди хора, за които качването на тротоар без скосяване е проблем, цял живот са плащали данъци на Общината
да отида в Първо РПУ за смяна на личната карта точно в периода, когато бях с контузено коляно и за да изкача няколкото стъпала до вратата, а после да сляза по тях, използвах вместо парапет тази опакована рампа. Беше много трудно, но ако това нещо не беше там, как щях да се добера до вратата на РПУ-то? Някой трябваше да ме пренесе на ръце. Питам се как е възможно на толкова много обществени места да има стълбища без парапети? Тогава, с контузията проумях как се мъчат хиляди хора с болни стави.
В наше село имаше две женички - Невена и Димана се казваха. И двете бяха с увреждания. Невена по природа беше глуха и малко не добре с разсъдъка, а Димана пък беше сляпа по рождение. Имаха по-голям брат - Димитър се казваше, той почина, те всички починаха, само жената на бай Димитър е жива - Гиздена. Над 80-годишна е, много лошаа и проклеета жена е! Много тормозеша двете болни сестрички, особено Димана. Веднъж водеше леля Димана навън и я хвърли в едни камъни, тя с напипване и се изправи.
Минете по шипченски проход и погледнете рампата за хора с увреждания на стълбите на първо рушветчийно. Опакована е все едно Мъск ще я праща на Марс с е-коня,консервирана,увита,овързана с въжета. Та то някой ако му се наложи да я ползва трябва да даде заявка две седмици по-рано. Така е навсякъде пред държавните учреждения и институции. Пазят ги да не се хабят. Хем са там,хем не може да се ползват, хем не се самоглобяват за това че са недостъпни за хора увреждания.
Белег на цивилизованост на една страна е отношението към инвалидите. Като идеш в Европа виждаш хора с инвалидни колички по улиците, в кръчмите с приятели, в градския транспорт и т.н. В *** инвалидна количка не можеш да видиш. И това е, не защото инвалиди няма.
Страната ни остава недостъпна за хората с увреждания