Е ово си е стандарт по дивата провинция, а и не само. Едно време и ние се биехме през вечер, ама немаше фейсбук и тикток. Никой не викаше полиция, лекуваш се у къщи, после пак на терена. Сега са меки китки.
В Станке Димитров учих за даскалче. От 71 до 73 г. и ако нещо ме е яд, то е, че не презаписах за да си поживея още в тоя хубав край. В бара пред очите ми гръмнаха Божко Коритаров и той оцеля. Двама футболисти от Марек-тогава там играеше бащата на Любо, Младен Пенев-та двама от Марек ми се канеха да ме къпят в Бистрица заради една мома. Горе в парка пък се събираше групата на една мацка, забравих и името, а мястото наричаха Хайд парк. Абе, екшън години в тая Дупница, хубави хора, хубави гаджета.
През 90-те Кюстендил и Дупница си бяха градовете на мутрите. Явно местното население все още си живее в 90-те.
Дупница я свързвам с първата ми кола. :) Бях само на 24 год. Най хубавото БМВ карах в Севлиево ( вече не съм фен на тази марка автомобили).. Боже кога минаха 16 години?!
'Така се става човек' ----- може би в твоята любима Русия, но тук на Запад ни учат да обичаме ближния си и враговете си.
Бой между младежи пред дискотека в Дупница