"По-полека", "Рай","Ето така" и още други песни написани от Стефан Вълдобрев и изпълнени от "Обичайните заподозрени" са написани със сърце и душа и затова са истински. Затова се харесват.Текстовете са също на ниво и силно въздействащи. Без да те познавам Стефчо, ти желая да си здрав и да имаш все същия хъс да твориш, все на същото високо професионално ниво и да радваш поколения българи по цял свят!
Стефан дълго време го смятах за музикалн мишка, а па и той не даваше позиви за нещо друго/Бели маратонки на Старозагорската . гара.../ обаче последните години взе да прави много стойностни неща и в момента е един от най-добрите от по-младото/вече средното/поколение.Давай така Стефане!
До ЧебурашкаБратле... Даже не знам, откъде да започна... Повярвай ми, познавам тия халтураджийски кръгове, тотална подмяна са на това, което искате да наричаме позитивно.. мнозинството са едни псевдокултурни тарикатчета, дето с по едно парче посредствено на някоя и друга година и на държавна субсидийка добре са си наредили комунизЪма... Ако нещо ме дразни в тях е голямото самомнение и себевъзхваляване... Но такова е родното ниво - изпълнители и радващи им се. Слава Богу, далеч са от пътя ми...
До ТанюУсмихни се бе приятелю, от пустия я тази душа, "по-полека" го карай! Позитивни хора като Стефан са крайно нужни на България. Да си жив и здрав!
Тефчоо, кьофтe оядeно с народна пара, бюджeтарско... На теб в тоя живот ти е отдавна постлано, тия увиснАли бузи не ще да са от безсъние... Да не говорим, че ти си тоталния шаблон за роден хaлтурист на културноминистерска софра... Гьoнсурaт тотален...
Браво Стефане ! Такива хора като тебе трябват на България, а не Бабикяни които носят бесилки, ковчези и черни знамена с черепи по жълтите павета на столицата ни. Бъди жив и здрав !
Сигурно и овесени носове има: ресторантьори, хотелиери, разни празноглавци... Аз не мога да си вдигна главата от работа. За другите не знам. Мечтая си за една ваканция някъде на тихо, без хора да ми крякат на главата. Ще видим как ще я сбъдваме тая мечта. Айде, че имам работа...
Стефан Вълдобрев: Увесили сме носове, трябва да мечтаем!