7

amur

преди 2 години

Една кака ми викаше един път "самотна съм, ела". Аз отидох и като го набих 3 дни като майска роза подскачаше из квартала.

6

Бг кухня

преди 2 години

Тези които се борят до последно и се съпротивляват страдат дори повече, а месомелачката безпощадна и е непобедима. Някои хора виждат че имат временно късмет и им е провървяло и се мислят за богоизбрани и че на тях няма да се случи, но всичко си има край, и винаги е трагичен.

5

Анонимен

преди 2 години

Ужасно, за съжаление преживях нещо подобно и днес подобно на тази жена, имам подобни проблеми. Много е тежко, вода най-голямата борба, със себе си.

4

Анонимен

преди 2 години

Един приятел е голям бохем, още от ученическо време у тях беше като Аврамов дом - непрекъснато идват приятели, стават купони, който мине макар и случайно покрай тях - ще се отбие.Но стана беда и се наложи да му направят животоспасяваща операция. Уж мина успешно, но се разбра, че дълго време ще се възстановява и после вече никога няма да е същият. Не знам защо, но изведнъж престанаха да му идват гости. Само няколко човека се отбиваме, а на него му е скучно и тъжно.Странни същества са хората.

3

Анонимен

преди 2 години

Не влачете на гърба си вечния неудачник. Той не случайно е такъв и ако се сближите с него, ще повлече и вас назад и надолу. Паралелно с това се стреми да те накара да се почувстваш виновен заради това, че при теб нещата вървят. Такива хора са завистливи, злоради и подли, имайте го предвид.Ако искаш да помогнеш на такъв, не го отблъсквай тогава, когато видиш, че сам полага усилия да помогне на себе си.

2

Анонимен

преди 2 години

...нямало как толкова рано да успее да стигне където трябва. На теб ти е свидно заради усилията, които си положил, за да й направиш първата услуга и затова се нагърбваш и с втората. Накрая се оказва, че си свършил почти цялата работа, но наскоро след това случайно чуваш как горката "страдалка"(или "страдалец") се оплаква, че всичко върши без ничия помощ.Или пък, когато си свършил почти всичко вместо мрънкащото лице, то изведнъж решава, че вече не се интересува от тази работа, мързи го просто.

1

Личен опит

преди 2 години

Ако се сприятелиш с такъв, ще станеш не само кошче за душевни отпадъци.Като ти се оплаква непрестанно, ти спонтанно започваш да го съветваш какво да направи в тази или онази ситуация, защото ясно виждаш как трябва да постъпи, за да реши конкретен проблем.И тогава се започва: Не мога да направя еди-какво-си, защото по това време съм ангажиран(а) с нещо неотложно. И ти услужливо го заместваш, вършиш неприятната част вместо него. Да, ама той(тя) не може да направи и следващото нещо, защото нямало