До АнонименТова е похвално, няма значение къде и като какъв работи човек.Важното е, че работодателя не е фалирал----Работодателят не е фалирал, фалираха го, и го продадоха за жълти стотинки на израелска авиокомпания.
До АнонименАха., мерси. Не в лошо. То летище София нямаше ли една писта. Но вярно е че трябва да има някакъв контрол, кой как захожда и каца или излита, но аз мислех че това го прави ATCSA-та - авиодиспечери от Агенция управление на полетите. А ето че го правели госпожи "от ученическата скамейка в търговсият отдел та после спейс контрол" и така 42 години. Ти да видиш...
Това е похвално, няма значение къде и като какъв работи човек.Важното е, че работодателя не е фалирал, на работника му е харесвала работата и взаимно са били в изгода.Казвам го защото на днешните първенюта е трудно или не искат да признаят, че човек си тежи на мястото, а не "..на 2-3г. се изчерпваш и трябва да си смениш работата.."
Със сигурност по татово време в търговския отдел на авиокомпания можеше да се влезе само с връзки.
До Анонимендо 8 : А ,,твоята майка,, гласува ли за СДС ? Викаше ли :,,Кой не скача е червен,, ?
Имала е късмет да работи в предприятие, после фирма или компания, която не е била фалирана след '89год. И моята майка имаше трудов стаж 30 год. на едно раб. място, докато през '94- '95год. закриха предприятието. и до пенсия се подхвърляше от частник на частник, които правеха какво ли не, за да не внасят осигуровки, за да режат от заплатата и или фалираха от алчност и управленска немощ.
До Авиокомпания коя?Е,коя ?! Тая къде Ване Мавъро я хариза на евреите за без пари-БГА ,,Балкан,, ...
Сигурно е започнала с връзки, дала е бакшиш на авиокомпанията да я вземат на работа, при комунизма всичко ставало с връзки.
1975 започва в "авиокомпания" а 5 години по-късно в спейс-контрол. Ами нали тогава сме били бедни бе, какъв спейс контрол, нали България е била фалирала.
И е важно защото? И майка ми е с над 43 год. стаж, а дори още не е близо до пенсия. И спейс-контрол вие сериозно ли? Такава професия едва ли съществува по НКПД
От скамейката – на работа. И все така, на едно и също място 43 години!