да е жива и здрава и да намери своя път в живота а на останалите ще кажа че ще оценят какво имат когато го изгубят особенно на тези псевдо обвинители дето викат сама си е виновна да ви видиме на улицата да видема в действителност кои сте- *** дето не сте изкарали един лев живеещи с родителите до стари години които могат да пишат онлайн щот немогат да оцелеят в реалния живот и немат смелост да кажат добър ден .
Надеждата ... това е най-важното! Господ ни е дарил с живота, за да го живеем, независимо дали е карнавал или ад. Жалко, много жалко, че това момиче е разбрало, че има хора, че човечното във всички нас е някъде там, но доста късно. И пак казвам ... надежда. Това е най-важното! Съвсем спокойно може да работи като рецепционистка, например. Ще има трудности цял живот, но кой няма? Не е болна неизлечимо! За това и пожелавам успех, и да се държи, защото очевидно е рухнала. Господ и дава втори шанс!
До Анонимен 15Дано хората престанат да се самоубиват. Живяла е в дом и е нямала роднини.Мислила е да умре и не е очаквала да я спасят.
темата е много неприятна!да си изгубиш крачето или ръката или живота и за какво!за да отнеме човек собствения си живот трябва да е напълно отчаян!!------------ТАЗИ НЯМА ДА Я ПОДКРЕПЯ МЛАДА Е И ДОРИ НЕ Е ГРОЗНА ! С МАЛКО ГРИМ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ ПО-ДОБРЕ И ОТ НАШТА КРИВОНОСА МИС БЪЛГАРИЯ!МОЖЕЛА Е ДА ОТИДЕ В ЕС ГЕРМАНИЯ ДА СЕ БОРИ И ДА СИ ПРОБВА КЪСМЕТА !
Миличката, какво и е на душата, да си нежелан 20 години....много интересно как коментирате. В тези домове да не е лесно да ти премине детството, когато трябва да си най-обичан и щастлив, за да има в теб сигурност и сила да поемаш ударите на живота. Дано сега намери щастие и продължи напред. Може би е най-добре да я сложат на телефон от спешна линия или организация, която говори с хора склонни към самоубийство и хора в драматични ситуации. Така хем ще помага,хем ще се чувства нужна
А за машинистите на влака и думичка не обелихте. След подобна случка със сигурност не са на върха на щастието. Добре, че не са тръгнали да борят депресията по такъв начин.
Да са живи и здрави всички, които помагат на момичето отново да си стъпи на краката! А Тони да се научи да вярва в себе си, в доброто и хората, и никога повече да не и идва на акъла да прави такива тежки глупости! Животът е даден да се изживее, не да се отнеме, а от началото до края е 99 % борба и 1% късмет. Успех и късмет, Тони!
Сама си го е причинила а сега всички я съжеляват, няма логика========================Логиката е, че всички носим по-голяма или по-малка отговорност, с действия или бездействия за мизерията в държавата, която води трагедия, по един или друг начин, десетки и може би стотици хиляди млади хора, през последните 28г.Най-малкото е да се скитат немили-недраги по еврогейска и американска чужбина.
До Анонимен 6В Сащ пък изпадат в депресия и решават да стрелят наред. В България хората избират да сложат край на живота си но отново нещата са породени от депресия. Мисля, че трябва да има социална мрежа за хора в депресия където да обсъждат и споделят проблемите си с други в подобна ситуация.
Само аз ли не одобрявам да се тиражират подобни новини. Оставаш сам, скачаш под влака, после мечтаеш да проходиш? Цвети скача от не-знам-кой-етаж? После ръкопляскаме? Колко хора са останали сами в някакъв момент от живота си? Това причина ли е да слагаме край на живота си? Като нямам приятели, създавам си.
Не я съжалявам изобщо, хората достойни за подобаващо съжаление са тези претърпяли нелепа злополука и оцелели, а не като тази сама да иска да се самоубие, случайно оцелява и сега са я сложили тук, бавно развиваща му работа.
Просълзих се. Най ми е жал за тикива изоставени деца. Нямам възможност пенсионер съм с 200 лв. пенсия иначе на такива деца бих помогнал. Тези които имат възможност и пари те пък нямат сърца и душа. Като умрът нямам идея какво ще стане с тях като са без души.
Инвестор.БГ АД © 2001-2017 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2017 Dnes.bg All rights reserved.
Contact Us | Advertising | Portfolio
Да проходиш отново: Тони – от кошмара на влака до надеждата