Да проходиш отново: Тони – от кошмара на влака до надеждата

Тони е извървяла дълъг път от решението да скочи под влака Снимка: България Днес

Снимка: България Днес

През лятото Тони е работила в хотел край морето Снимка: България Днес

Все още се събира с децата от дома, в който е израстнала Снимка: България Днес

21-годишната Антония, която през ноември миналата година се хвърли под колелата на влак от отчаяние, вече е с протези, ходи и има пълните надежди да възстанови живота си.

"Господи, отново ходя! Много исках отново да се движа сама, много исках някой да ме гушне, да ми кажа, че съм му важна, и сега това ми се случва. Прохождането беше моя мечта. Сега започвам живота си отначало, по-силна от всякога", споделя 21-годишната Антония Чикова, която на 6 ноември миналата година се хвърли под влака в пристъп на отчаяние, че няма постоянна работа и приятели.

Влакът не уби Тони, но преряза краката й. Момичето е с ампутирани долни крайници - десният липсва от бедрото, а левият - от глезена. Само три месеца след тежката операция, която претърпя, момичето се възстанови, раните й заздравяха и тя успешно премина протезирането и рехабилитацията, която й направиха.

"През тези месеци ми беше особено трудно всичко. Много хора ми помогнаха и не мога да ги забравя - благодаря за безплатните протези, които ми осигуриха от неправителствената организация "Национален алианс за интеграция и политика за здраве и живот след ампутация и протезиране", и докторите и специалистите - Лъчезар Захариев, Димитър Ненчовски, Йото Йотов и всички, които ми подадоха ръка", споделя момичето пред "България Днес".

В помощ на 21-годишната жена бе стартирана кампания "Да помогнем на Тони да стъпи в живота с два нови крака". Специално за нея бе открита и банкова сметка на името на УМБАЛ - Бургас, в която се събират пари за оздравяването на Тони.

"Всяка година пациентката ще има право на ремонт на протезите и тогава вече може да се поставят по-скъпи, но по-функционални елементи като ходила и колена. Има хора, които се възстановяват толкова добре, че дори не можеш да разбереш, че имат протези", обясни лекуващият я лекар д-р Захариев.

Освен от протези Тони има нужда и от психологическа подкрепа. След опита за самоубийство тя все още е доста лабилна. На моменти губи вяра, че ще може да се върне отново към живота. За щастие, Тони не е сама. Всеки ден до нея е млада бургазлийка, също преминала през различни житейски изпитания. До нея са и колегите й от хотел в Слънчев бряг, в който Антония е работила три години.

"Сега живея на квартира с друго момиче. Колегите ми обещаха, че след като малко позаякна, отново ще се върна на работа в хотела. Това, че ще имам работа, е най-голямото ми щастие", сподели още Тони.

Антония Спасова е от плевенското село Букова. Израснала е в дома за изоставени деца в село Тотлебен. Майка й я оставя.

"Ние сме много бедно семейство, живеем със 130 лв. пенсия на мъжа ми. Аз ходя да чистя фурна за 6 лв. на ден. Изоставих дъщеря си навремето, защото не можех да я гледам, вече имах 4 деца", казва майката.

Днес Тони не се сърди на родителите си, но много й се иска да е като всички деца със семейство. Съвсем скоро - на коледните празници, по собствено желание тя отишла в дома в Тотлебен.

След като напуска дома със завършването на 8-и клас, девойката отива да учи в Ловеч. Завършва училище и оттогава никой в Тотлебен не чува за нея. Благодарение на различни фондации Антония и хора в нейното положение започват работа в курортите по морето. Именно това е причината, довела младото момиче в Бургас. Работата като сервитьорка три сезона в един и същи хотел в Слънчев бряг я удовлетворява напълно.

"После дойде зимата и нямаше вече какво да правя там. Почувствах се сама и реших, че не мога да се боря повече. Затова поисках да се самоубия", разказва историята си Антоанета.

Един ден тя се разхожда в Бургас и случайно среща младеж. Докато си говорят, лека-полека се озовават на гара "Владимир Павлов".

"Споделих му колко самотна се чувствам, макар че не го познавах. Видях, че идва влак, другото не помня. Мен никой не ме харесваше. И как да ме харесват? Като разберат, че съм дете на държавата, няма кой да ме хареса", разказа през сълзи Антоанета. Случката е все още болезнена за нея и момичето не иска да си припомня детайли.

"Имах две мечти - едната беше да проходя, другата беше да участвам в лекарския сериал "Откраднат живот". Той ми беше любимият. Сега разбрах, че отново го дават и пак ще го гледам", каза още Спасова.

С днешна дата 21-годишната девойка се чувства по-силна от всякога и случката много я е променила. И не се отказва!