"Не искам да те виждам. Толкова много те съжалявам. Да ме зарежеш и да се залюбиш с богат грозен мъж . За парите се закла сама и направи нещастна мен. Човека, който те обичаше искрено и беше готов да умре за теб . Не ти прощавам, мъчи се цял живот в преструвки на щастие .
До АнонименНе, не ми е грешно името, така ми казват на галено :-) Все пак, бих препоръчала да се съобразяват хората, които подбират за публикуване - не четат само те, по този начин се формира и вкуса на публиката... Разбира се, това е само мое мнение, вярно е, че всеки твори както може, но това означава ли, че трябва да издадем и лириката от стените на нужниците? Не искам да обидя автора, явно е написано много емоционално, но литературата се твори не само за собствената личност, нали?
Айдеее.... критиката проговори веднага. Какво значи слабо? Какво значи, че не "става за публикуване" ? Човек твори както може, колкото иска, каквото му е на душата. Това, че ти не би го написала по този начин или не би публикувала чувствата си, не значи че трябва да даваш оценки. Между другото, Веселина, написала си грешно името си ;)
Сигурно много болка стои зад написването на това стихотворение, но е много слабо... Не всичко, което е изстрадал човек, става за публикуване...
Спиш ли вече добре?