Чаках те дълго, твърде дълго дори,
толкова зими и толкова много лета.
Пропаст ти между нас прокопа,
хляди метра стени изгради и заспа.

Спиш ли вече добре, щом злодея,
в мое лице не би могъл да наруши съня ти.
Спиш ли вече добре, след като най-после разбра,
че аз бях поредна спирка, в твоя дълъг живот.

Не ме съжалявай, моля те, не ме унижавай.
Отне ми всичко, нямам какво повече да ти дам.
Душата ми не можеш да купиш, а не ти и трябва,
задоволи се с името ми в твоя списък...и си върви!