да ама ако си скарана с родининте и имаш един-двама приятели ще мисилш иначе. ще ти се иска да те виид някой ако си болан или да те погребе, ако умреш.
Изследването говори за субективното усещане за самота..за нежеланата и наложена самота и изолация. Ако живееш така 10тина години в един ден си отиваш неочаквано и тихо.
Колкото по-остарявам, толкова повече ми се виждат глупави срещи с познати: с роднини- няма как. Отвреме- навреме.Никак не се чуствувам самотна като се разхождам сама. Нали виждам като се видя с познати- дежурни"ама какво стана с еди кой( коя) си-умря ли?" Разбира се, не задавам аз въпроса!Вселнския компютър ни е програмирал да ни е интересно докато учим, работим, отглеждаме деца. След това може да учим, но не и да водим празни разговори.Самотата никак не е отчайваща.ВСИЧКО ли знаете?
Изолацията, а не самотата е тази, която съкращава живота