Учените започват работата си, опирайки се на предишни данни, че самотата и рядкото общуване с приятели могат да съкратят продължителността на живота, очаквайки съчетаните им ефекти да са особени значителни.

 

Те събират данни от 6500 мъже и жени над 52-годишна възраст, които попълват въпросник, оценяващ социалните им контакти и собственото им усещане за самота. Събирането на информация започва през 2004 г., след което изследователите проследяват участниците в течение на осем години.

 

Според Андрю Стептоу – професор по психология в University College London, първоначално данните оправдават очакванията на екипа – социалната изолация и самотата увеличават риска от смъртност. След по-задълбочен анализ, обаче, за голямо учудване на психолозите, се оказва, че социалната изолация е много по-значимият фактор.

 

Първоначално изглежда, че самотата е причината за по-висока смъртност. Впоследствие, обаче, се оказва, че водещо значение имат други рискови фактори – бедност и/или здравни проблеми. Според професор Стептоу, след отчитане на тези фактори привидният принос на самотата остава почти напълно неутрализиран. Оказва се, обаче, че хора, които прекарват малко време с приятели и на социални мероприятия имат по-висока смъртност, независимо от социалния им и здравен статус.

 

Учените все още нямат ясна представа защо това е така. Възможно е прекарването на повече време с приятели да има непреки положителни здравни ефекти – например, те могат да окуражават посещаването на лекар при здравни проблеми като болки в гърдите, неврологични оплаквания и др.