"некоментирате"Такава дума няма, неграмотен циганино!

Благодарение на едноименната суперпродукция лайнерът "Титаник" стана синоним на най-голямата катастрофа по морските ширини. При инцидента загиват 1503 души. За съжаление тази морска трагедия далеч не е най-ужасяващата. Не по-малко зловеща, но почти неизвестна е съдбата на немския кораб "Вилхелм Густлоф". Броят на жертвите през мразовития януарски ден на 1945 година надхвърля 10 000. Тези събития заедно с потапянето на няколко други германски кораба са добре прикрити от руснаци и американци след войната. Причините за тази катастрофата може да се обяснят само с яростното желание на руснаците за мъст пренесена върху целия германски народ. В средата на октомври 1944 година настъпващата съветска армия пресича границата на Източна Прусия. Освирепелият поет и пропагандист Иля Еренбург се обръща към войниците с известните на историята думи :"Убивайте! Убивайте! На германската земя няма нищо друго освен зло! Нито сред живите, нито сред неродените. Следвайте заповедите на другаря Сталин! Смажете фашисткия звяр, веднъж завинаги в неговата бърлога! Пречупете гордостта на немските жени! Изтезавайте! Убивайте, храбри войници на Червената армия!" И повелята влиза в действие Журналисти от неутралните Швеция, Швейцария и Испания успяват да заснемат кадри от стотици потресаващи събития. Немските власти ги показват по кинопрегледите. Отчаяните германци, които очакват приближаващата напаст, търсят начин да избягат от изтезанията и неминуемата смърт. В резултат от това десетки хиляди хора се стичат към селата и градовете в Залива на Данциг, за да се качат на някакъв морски транспорт, който да ги отведе към Дания или по-западни части от Германия. Контраадмирал Конрад Енгелхарт и адмирал Карл Дьониц организират операция, известна и до днес като "най-голямата евакуация в историята на цялото човечество". Тя е наистина удивителна като се има предвид, че немските военни сили буквално са разбити и страната разполага с нищожни ресурси. Евакуират "Вилхелм Густлов" за превоз на бежанци. Корабът е направен през 30-те и е кръстен лично от Хитлер на един от неговите приближени - лидера на Националсоциалистическата партия в Швейцария, убит от Давид Фанкенфуртер. Този луксозен туристически 25 000-тонен кораб е част от програмата на Хитлер, наречена "Сила чрез радост", която включва още народния автомобил и народния радиоприемник. На борда на "Вилхелм Густлоф" през 30-те години много германци успяват да посетят екзотични места като фиордите на Норвегия и екзотичните брегове на Португалия и Италия. Малко след началото на войната той е пребоядисан и служи като болница, а по-късно е закотвен в пристанището на Гдиня (Готенхафен), превръщайки се в щаб на елитната 2-ра подводничарска дивизия. В началото на 1945-а идва време той да изпълни своята хуманитарна мисия. Конструиран да превозва 1465 пътници и екипаж от 417 души, той е препълнен с бежанци, които не могат да бъдат преброени, по неофициални данни са над 10 000. Германските власти подценяват потенциалната опасност на съветските подводници в района, тъй като те така и не са успели да се включат във Втората световна война. Съветските подводничари я прекарват в капана на германските подводници и кораби във Финския залив. И така на 30 януари "Вилхелм Густлоф" отплава от Гдиня, претоварен с огромен брой хора на борда си, а неговият конвой се състои от...един-единствен торпедоносец (двата други остават в пристанището поради проблеми с моторите). Руските подводници като освирепели хищници дебнат жертвите си в морето. Капитанът на една от тях, наречена S-13, Александър Маринеско забелязва кораба, когато е на 30 км от брега. Той се колебае дали да атакува, защото водите в този район са много плитки (около 50 м) и не би могъл да се скрие при ответна атака. Въпреки това Маринеско пуска четири торпеда срещу безпомощния кораб. Три от тях попадат директно в целта. Пробойните са достатъчни и корабът потъва за 50 мин. Едва 550 души са спасени. Останалите намират смъртта си в ледените води на Балтийско море. Хитлер приема този факт с мълчание и забранява оповестяването му. Десет дни по-късно същият Маринеско потапя "Генерал Штойбен" с 3000 души на борда, а три месеца след това буквално разполовява кораба "Гоя" със 7000 души на борда. Маринеско се връща в родината си като герой, за да попадне малко след войната в ГУЛАК, защото е дал възможност на свой приятел да купи тухли от един строеж. Умира през 1963 година като работник в автомобилен завод. Със съзнанието, че е отнел 20 000 невинни човешки живота. Георги Колев

Титаник за пръв път в мореплаването използва сигнала SOS и подава координатите си. Доста кораби отговарят, но са далече. Други нямат още съответните радиосъоръжения или са спрели в ледена каша. Едва през 1962г. капитанът на норвежкия кораб Самсон признава, че е бил само на 20 морски мили от Титаник, но не реагирал, бил почти без светлини, защото ловувал тюлени без разрешение и се страхувал от сурови санкции. Единствено Карпатия направила всичко възможно и пристига след 4 часа, спасява 715 души.

Най - голямата морска катастрофа е торпилирането на немския кораб Вилхел Густлов от руска подводница през януари 1945 г. Никой не знае колко е точния брой на жертвите защото германците са бягали панически и не всички са записани в корабните дневници. Според едни източници са 9000, според други-15000. Със сигурност се знае обаче, че повече от половината са деца....

Трагедията с Титаник наистина е покъртителна. И досега възникват нови и нови версии за причините, но основните са човешки грешки. Корабът съвсем не е бил "непотопям". Спасителните лодки - недостатъчни. Радиотелеграфистът е бил измъчен от големия брой частни телеграми на пасажерите и поради това, когато корабът "Калифорниън" съобщава повторно, че е попаднал в ледено поле и е изключил машините, изнервеният телеграфист на Титаник реагира с грубото" Млъкни!"

статията е долна лъжа!най-известното корабокрушение е на сала ГЕРБ когато потъна в сърцата и душите и коремите на българите.

БГ. е най най най голямата катастрофа!!!!

Защо некоментирате бе? Или нямате тема за заяждане