През 60-те години огромните коли, със 7-литрови двигатели, дълги капаци и шумни мотори кръстосваха улиците на САЩ. По време на ерата на мощните и бързи Muscle cars, никой не предполагаше, че новите екологични стандарти ще доведат до крах в бизнеса. Тогава Детройт бе меката на американското автомобилостроене. Днес фабриките тънат в разруха, а купувачите са отправили поглед към японските и европейски коли.

За да се справят с кризата, повечето компании спират производството на моделите, изгубили популярност. Други се опитват да ги приспособят към изискванията на новото време. Но какво се случва с онези коли, които превръщат понятието Muscle cars в синоним на легенда?

Безспорно една от най-емблематичните американски коли е Dodge Charger от 1968 година.

Първият Charger дебютира през 1966 г. и до края на десетилетието се превръща в истински фаворит на американците. Независимо от това, до средата на 70-те години гигантските 7,2-литрови двигатели се оказаха никому ненужни, моторната гама рязко бе намалена, а тежкият Charger с дължина пет и половина метра, изведнъж започна да се позиционира като "персонално премиум купе". До 1978 г. продажбите паднаха невероятно - след като реализира по-малко от 3000 бройки, компанията спря производството на модела.

През 1983 година легендата се завръща в компактен хечбек с предно задвижване.

Концептуално преосмисленият Dodge Charger се произвеждаше от 1981 до 1987 г. и бе оборудван изключително с редови "четворки" - с базовите 1,6-литрови атмосферни на Volkswagen и Peugeot, както и с опционалния 2,2-литров с турбо. Имаше дори и спортна версия, в създаването на която участваше самият Карол Шелби.

Легендарният Форд Мустанг също се смелява след кризата.

Моделът, който Форд пускат на пазара през 1964 година, разбива американския и световния пазар. Милиони коли са продадени по цял свят. С всяка изминала година колите стават все по-големи и по-големи, до 1974 година, когато Мустанг-а се превърна в хърбаво конче. По-малкият модел не радва публиката, но позволява на марката да се задържи на пазара, за да може днес да прави шесто поколение огромни, шумни, бързи и красиви коли.

"Напомпаният" Pontiac е един от най-бързите автомобили на своето време.

Едно от най-известните имена на 60-те се ражда през 1964 г. и отначало обозначава специална версия на модела LeMans. Независимо от това, големият успех на "напомпания" Pontiac, съчетан с появата на спортни версии на конкурентни производители, принуди компанията да отдели GTO в отделна линия и той се превърна в един от най-бързите автомобили на своето време. От 1968 г. моделът опционално се оборудва със 7,5-литров (!) V8. През последната година от живота си (1972 г.) GTO се продаде в по-малко от шест хиляди бройки.

Но през 1974 година в него се вселява духа на японските автомобили.

В началото на 1973 г. името на GTO отново получи пакет опции: първо на вечно запомнящия се LeMans, а след това на компактния Pontiac Ventura. За щастие, General Motors реши да спре това и през 80-те години да не "украсява" с надписа GTO багажниците на прекроените "японци" със задвижване на предните колела. Феновете на марката определено не биха оценили такова нещо.

Още новини от света на автомобилите четете на сайта на Аутомедия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• САЩ
• Muscle cars
• Американски коли