"Ню Йорк таймс": Балканите са пробен терен в новата Студена война

Балканите, където започна Първата световна война, се превърнаха в пробен терен в новата Студена война с Русия, пише белградският вестник "Вечерне новости", позовавайки се на оценки на анализатори, публикувани в "Ню Йорк таймс".

Експертите посочват, че Русия разширява своето влияние и повишава етническото напрежение в страните, които се надяват да влязат в Европейския съюз, поради което Брюксел съживи плановете за разширяване.

Изследователят от Института по международни отношения в Прага Марк Галеоти казва, че след обединената реакция на Запада на отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал във Великобритания „Балканите станаха още по-важни“.

„Русия търси начини за отговор, които да бъдат асиметрични и които биха осигурили възможности за Москва“, казва Галеоти.

В материал за Европейския съвет по външните отношения той оценява, че „Русия гледа на Балканите като на бойно поле за своята „политическа война“ в стремежа си да пренасочи вниманието и да създаде „потенциални жетони за преговори с ЕС“.

Чарлз Каплан, директор за Европа в Съвета по национална сигурност в Белия дом по времето на Барак Обама, казва, че „руснаците използват възможността в последната част от Западна Европа, която продължава да е политически дисфункционален“.

Ситуацията на Балканите прилича донякъде на Украйна, където Русия първо прие приближаване на Киев към ЕС, но не и към НАТО, а след това промени позицията си, което доведе до свалянето на проруския режим и анексията на Крим.

На Балканите наддаването с Русия има потенциала да посее нова нестабилност в региона, който продължава да се възстановява от войните през 90-те години, при които се разпадна Югославия, посочва „Ню Йорк таймс“.

Босна и Херцеговина, някак си обединена в края на войната през 1995 г., продължава да представлява крехка конструкция, подкопавана от корупция, слабо ръководство, етническо и междунационално напрежение, което е метафора за Балканите, посочва изданието.

Това е една от ключовите точки, които Русия се стреми да използва, каза Капчан, добавяйки, че останалите са Македония, Косово и Сърбия.

ЕС даде нов шанс на страните от Западните Балкани да се присъединят, но никой не вярва, че тези страни са готови за ЕС, пише „Ню Йорк таймс“.

Изданието посочва, че с излизането на Великобритания от ЕС и опитите на Русия да се възползва от пукнатините в региона ЕС представи подробен план за Балканите, при което Сърбия и Черна гора може да влязат в ЕС до 2025 г.

Междувременно от Балканите се заинтересуваха и американците.

Новият интерес на Вашингтон произтича от загрижеността заради разширяването на руското влияние, посочва Рос Джонсън от Центъра „Уилсън“, допълвайки, че Конгресът на САЩ иска от Пентагона да представи „оценка за сътрудничеството между Западните Балкани и Русия в областта на сигурността“.

Галеоти оценява, че Русия се опитва да намери своето място в правителствата и компаниите в Западните Балкани, така че, когато тези страни влязат в ЕС, да внесат там и руското влияние.

„Политиката на ЕС като цяло беше да се подкрепя онова, което държи Западните Балкани мирни. Това е много опасно и създава съвършено обкръжение за Москва да играе игрите си“, казва Галеоти.

Той, както и други анализатори, казват, че Брюксел трябва да предложи повече и когато става дума за моркова, и когато става дума за тоягата – чрез предлагане на истински инициативи за институционални реформи и истински наказания за тяхното неизпълнение.

Бивш американски официален представител, пожелал анонимност, каза, че Балканите са новото бойно поле на Студената война и добави, че Брюксел е бил прекалено твърд в начините, по които се е опитвал да поддържа движението на региона по правилния път.

Той каза, че реформи са били провеждани само когато Брюксел и Вашингтон са работили заедно за това лидерите да бъдат накарани да се откажат от старите си навици с корупцията, политизираната съдебна система и руските компании, които се опитват да поемат ключовата инфраструктура и медиите.

Карчан е донякъде оптимист. Той казва, че всички знаят как ще завърши историята – с интегриране на всички бивши югославски републики в ЕС, като въпросът е само кога.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase