Певицата Пламена срещу анорексията, ще я победи ли?

Така изглеждаше Пламена преди да стане зависима от глада. Снимка: Facebook

Снимка: Facebook

Тук вече килограмите намаляват. Снимка: Facebook

Снимка: Facebook

Пламена е позната като финалист в предаването "Мюзик Айдъл", след това за кратко е в каталога на най-голямата фолк компания - "Пайнер". Последнота й изява пред очите на обществеността е в риалити шоу, в което излиза с щампата "скучна".

Сега обаче нейният живот няма нищо общо с шоуто. Тя се бори с анорексията.

"Стигнах дотам да се ограничавам от водата, която пия. Всеки един килограм отгоре ме наранява", разказва Пламена пред Нова телевизия.

Това е история за път към смъртта и опита да се върнеш от тунела. В този разказ всяка хапка е усещане за провал.

"Много е трудно. Не приемам, че в момента гасна от анорексия. В момента се боря. Това ще бъде най-голямата победа в живота ми", сигурна е Пламена.

"Удоволствието" от глада започва преди година. На височина от 1,70 м тя стигнала 35-37 кг. Сега се е закрепила на 40 кг.

"Ям ядки, но все още си меря храната. Но няма да е все така. Не съм се притеснявала от някакъв фатален край, но са ми се случвали гърчове и припадъци. Когато започна да ми пада косата, се почувствах много болна. Спираш да функционираш. В един момент имах чувството, че тялото ми е балсамирано. Не си жив, просто дишаш. Мислиш само какво да не ядеш", откровена е певицата.

Пламена се връща и към момента, в който става известна покрай музикалния формат.

"Мога да напиша цяла книга за матрицата, в която попада един участник в подобен музикален формат. Това е един измамен балон, още си малък, създават ти илюзия, че си много голяма звезда. Всичко е една лъжа и свършва след три месеца. Оставаш сам и те завърта една центрофуга, в която трябва да оцелееш", разказва певицата.

След шоуто тя си взела квартира, започнала да пее в пиано бар.

"Имаше голям интерес към мен. Бях ангажирана с музиката, но сам е трудно да оцелееш. Събрах пари и ги вложих в поп проект. Попаднах на некоректен режисьор, който взе парите и една година не си вдигаше телефона. После се свързах с инж. Митко Димитров и влязох в "Пайнер". Тогава разбрах, че за да оцелееш, трябва да влагаш много пари, за да си конкурентноспособен. С пеене само не може да се оцелее, трябва да мислиш за всичко, да си плащаш ротации в телевизиите. Когато имаш финансов гръб, нещата се случват много лесно. Аз съм от нормално семейство и нямам този финансов гръб", разказва Пламена.

Тя разкрива, че е получавала и предложения, които нямат нищо общо с музиката и най-тежко й е било, когато тези предложения са станали повече от тези за участия.

Проблемите с хранителното й разстройство започват преди година.

"Дали паник атаки, дали наркотици, дали анорексия - всеки си има тъмна страна, с която се бори. Видях, че не мога да контролирам нищо в живота си, освен храната и теглото. И хвърлих енергията си натам, успокояваше ме, че имам контрол поне над това. Гладът е като наркотик. Кантарът ми мереше с 3 кг повече и по-голямата цифра ме караше да искам да отслабвам още и още. Стигнах до 35 кг. Чаената лъжичка с мед я смятах за едно хранене", връща се към най-големия си кошмар тя.

В това време майка й я е молела да я заснеме гола, за да види сама пораженията.

"Тогава видях в огледалото просто кокали, вдлъбнатини. Веднага ги изтрих. Нещото, което ме накара да се замисля, е моментът, в който получих бяло петно. Говорих по телефона и след минута нямах никакъв спомен с кого и за какво сме приказвали", допълва изпълнителката.

Кога е настъпил моментът, в който е искала да се завърне към живота?

"Сега се замислям, че не е настъпвал истинският такъв момент. Пожелавала съм си любов, хит, но храна - не. На празници баба ми е готвила любимите ми ястия. Хапвала съм малко баница, или малко гювеч, но на другата сутрин се чувствам дебела и подута. И в такива моменти съм си казвала, че никога няма да се излекувам. Че ще умра. Осъзнавам, че трябва да кача килограми, но това ме наранява", разказва Пламена.

Тя се надява колкото се може по-скоро да се завърне към живота.

Сядайки в ресторант, в чашата вода тя вижда средство, което да й помогне да повърне. А парчето риба определя като провал - ако не хапне, ще е провал на лечението й, а ако го хапне, вижда провалът от другата страна.

"Ям го, защото знам, че това трябва да направя, не че го искам. Надявам се да дойде времето, когато ще си поръчам цяла порция. Това ще бъде най-голямата победа в живота ми", надява се Пламена.

В България отдавна се спекулира с едно число от 200 000 души, страдащи от анорексия. Но специалистите по хранителни разстройства казват, че няма как да има статитика в България, защото на практика не се води такава.