Едва на 24 години, но вече звезда в България. Актьорът Бойко Кръстанов блесна в сериала „Стъклен дом“. Там играе Дани - богато и разглезено момче с две гаджета и доста проблеми. Какво е общото и различното между Бойко и Дани, какъв е животът му извън сериала, каква музика слуша, какви книги чете и влече ли го политиката. 5 истории. Ето ги!

Сериалът
Винаги, когато изляза някъде, абсолютно всеки път, има някой много пиян или напълно луд, който ме прегръща с думите „Кво става, Дани, кво става, пич“ и се почва – аз имам брат/сестра или леля като теб, леля ми замина за Щатите, имам чичо актьор някъде си... Аз не мога да слушам постоянно тези неща, но ми се налага – винаги има хора, които държат да чуя историята на живота им. След епизода с кучето някой ми написа гневно писмо, как можело да убием животното - помислил явно, че всичко е истина.. Друг път пък бесни родители ми пишат как биха се срамували да имат син като мен (тоест – като Дани)... Естествено, постоянно ми пишат и някакви мацки - „Ела на вила“, „Хайде на купонче“. Не се съгласявам... добре звучи... но не, ха-ха.

Театърът
„Зимна приказка“ беше страхотно преживяване за мен, много се радвам, че го направих. Сега с театъра активно пътуваме – на турне сме, бяхме в Пловдив, след двете представления във Варна – към Русе. Имаше много смешна ситуация в Пловдив – понеже не познаваме сцената, един актьор си ходи из ръкава отстрани и изведнъж неочаквано се озова пред публиката, на аванс-сцената. Посипахме се от смях зад кулисите. Ама така де, случват се такива неща.

Книгата
В момента чета „Атлас изправя рамене“ на Айн Ранд, която е на ръба на животопроменящото. Мисля, че е страхотна, една от най-добрите книги, които съм чел, а те не са малко, както и да изглеждам. Философията й за държавата е супер близка до нещата, които аз съм си въобразявал и мислел за правилни. В книгата съществува едно идеално общество, в което „Постиженията са източник на права, а не нуждата“. Естествено е един човек колкото повече работи в една икономическа система, от толкова повече да има нужда. Логично е, че колкото повече можеш, толкова повече произвеждаш, по-добър си. Това може да се отнесе към всичко. Човек да зависи изцяло от собствените си способности, а не от нуждата. Ранд казва, че Робин Худ е останал като много грешен символ, който „взима от богатите и дава на „нуждаещите се“. Защо трябва да им дава? Да, те са в нужда, но не са направили нищо, за да получат благата.

Музиката
Ако трябва да разкажа нещо, свързано с музика, последното най-силно изживяване беше белгийският тридневен фестивал Pukkelpop, на който ходих миналата година. Там бяха Iron Maiden, Limp Bizkit, Placebo, Blink 182, Queens of the Stone Age, Prodigy, Serj Tankian... над 100 групи. Пътувахме 3 дена, 5000 километра, трима на задната седалка, беше ад. Някак стигнахме и попаднахме в пълната лудница – хора, блъсканица, постоянен поток, 8 сцени. Нон стоп групи от сутрин до вечер. Maiden бяха на втория ден. Беше жестоко, естествено. Преди това гледахме  Blink 182, аз си изгубих портомонето и изкарах голяма част от концерта в краката на потни хора... Почна пого, бях най-отпред и ме отнесе леко неочаквано. После поне си намерих документите, без никакви пари, естествено, на Lost & Found... Единият ден пък брат ми и компанията отидоха да ядат и аз ги чаках на входа. Отнякъде се появиха едни двама и почнаха настойчиво да ме гледат.  И аз си казвам „леле тия българи ли са, сега ще дойдат да ми говорят за „Стъклен дом“ тука...“, ама не. Идват и ми говорят на английски „Какво става, кефиш ли се на фестивала, как се казваш“ и по едно време забиват въпроса „Ей тука ми е палатката, искаш ли да отидем да ти духаме“. И аз – пълен шок, „Ми не, не съм гей!“. А те не вярват и се смеят такива, „Да бе, да, не си“, ха-ха и спорят с мен. Беше малко травмиращо... Иначе слушам разнообразна музика – метъл, алтърнатив, пънк, ска. Естествено, от концертите в България тази година чакам с нетърпение Sonisphere заради Iron Maiden и Slipknot. Ама и Sofia Rocks ще е яко. Аз Whitesnake не знам за кой път ще ги гледам – бил съм на всичките им концерти у нас.

Политиката
Обективизмът като философия за управление на икономиката и държавата определено ми допада. Хората не са равни – някои могат повече от други и е справедливо да получават повече. А не равните дневни дажби в зоопарка. Някой е лъв, друг е маймуна. Естествено си давам сметка, че този идеален капитализъм, за който Ранд пише, също би се извратил – всяка система от идеи на практика не е идеална и търпи отклонения.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• Стъклен дом
• Бойко Кръстанов