Една от най-честите грешки, които много хора допускат, е да се фокусират предимно върху големите победи в живота в преследване на големите цели, като пренебрегват малките поводи за радост.
Има много причини да сте горди със себе си и да се потупате по рамото и те далеч не са чак толкова големи постижения на пръв поглед, а всъщност дават толкова много удовлетворение, стига да им обръщате внимание.
Кои са малките победи, за които да сте горди със себе си всеки ден?
Научили сте се да поемате инициатива в живота си
Ако допреди това не сте успявали да контролирате събитията в живота си, но сега сте успели да въведете ред в целите си, задачите си, в постигането на успехи и цялостния контрол върху ангажиментите си, това е повод за гордост. Колкото повече успявате да се справяте с малките предизвикателства всеки ден, толкова по-горди трябва да сте със себе си.
Започнали сте да казвате „не“, когато наистина имате нужда
Много хора се съгласяват с неща против волята си по една или друга причина. Категоричното казване на „не“ е нещо, на което не всеки е способен. Ако сте от личностите, които изпитват трудности да отказват и по-скоро се примиряват с некомфортни за тях обстоятелства, вероятно това ви кара да се чувствате зле. Но ако сте започнали да се научавате да казвате „не“, когато наистина имате нужда да откажете, това е истински повод за гордост, за който да се потупате по рамото.
Намерили сте начин да подобрите комуникацията с близките си
Със семейството и най-близките хора възникват и най-сериозните конфликти. По ирония на съдбата често нараняваме най-дълбоко хората, които са ни най-близки, а не онези, които не значат нищо за нас. Истински повод за гордост и празник е, ако сте успели да подобрите общуването с любимите си хора и сте намерили път към хармонията заедно. Това е една малка победа, която обаче води след себе си немалки успехи.
Още по темата може да прочетете в Az-jenata.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
18
.....заради това, че
преди 4 месецание, с по 20 и повече години по-младите от него, един по един приключвахме следването и започвахме работа. Намекваше, че това било робска психика, вдигаше ръцете си високо, разтърсваше ги и викаше "Аз пък съм сво-бо-ден!" Бил дошъл в София, за да си поживее. Подиграваше се и на онези, които се женеха. Не искам да разказвам за хала му, след като неговата майка почина, а той продаде жилището й - било малка къща с двор. Опапа парите и вече нямаше къде да се върне, съвсем свободен беше.
17
Пак до 12
преди 4 месецаОще е като пред очите ми един, който всяка седмица получаваше по пощата от провинцията кашон с храна от майка си. Винаги някъде в кашона имаше пъхната банкнота от 20 лв, а веднъж месечно пак майката му пращаше пари и с пощенски запис, за да си плати синът квартирата в София. Това беше през първите години след като Иван Костов направи паричната реформа и 20 лв имаха друга стойност, не каквато е днес. Този синковец беше вече над 40 г. и ни се подиграваше заради това, че ...........
16
До 12
преди 4 месецаДо До 11 - Успешна кариера и стабилно семейство не всеки успява да изгради. Не всеки постига прилични доходи и не разбирам защо ти си мислиш, че е скучен животът на човек, успял да постигне всичко това.