Факт е – децата излизат да играят навън много по-малко, ползват технологии, за чието бъдещо съществуване преди дори не предполагахме, приключват детството си по-рано. Струва ни се, че в сравнение с тях сме си запълвали времето по много по-пълноценен начин. Освен че четяхме повече книги, а ходенето на кино беше истинско преживяване, ето с какво друго можем да се похвалим пред днешната младеж:

Излизахме от вкъщи без мобилен телефон.

Но какъв мобилен телефон – за първи път може би сме притежавали подобна вещ след гимназията и университета. Връзвахме две пластмасови чашки с конец и се опитвахме да си говорим. Днес и малки, и още по-малки пускат песни, правят снимки и видео записи, сърфират в интернет и евентуално говорят по модерни и скъпи телефони.

Пътуването с кола или по-точно в колата беше много по-различно.

Задължителните днес колани бяха просто подробност, а за стоенето прав на задната седалка въобще не може да се споменава. Вярно – тогава и броят на колите беше много по-оскъден, скоростите бяха много по-ниски, рисковете бяха много по-малко.

Събирахме салфетки и мъниста, носехме си колекциите в училище, разменяхме с приятелки.

Чарът на това постепенно да натрупваш свое си измислено богатство се изгуби. Преди много се сърдехме на дядо Коледа, когато ни подареше чифт чорапи или пуловер за Коледа. Днес модерните дрехи се тачат и желаят много повече.

Протривахме гумите на колелетата си.

Обикаляхме не само своя, не само съседния, но и далечните квартали на града. Улиците сякаш бяха по-широки, а днес – дали защото дърветата разкривиха тротоарите, дали защото колите са повече, на улицата няма място дори да стъпиш. Нищо чудно, че едва пускаме децата извън териториите на квартала, които виждаме от прозореца.

Останалото прочетете в Az-jenata.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• детски кът
• игри
• деца
• забавления