Лудата надпревара за осигуряване на минерали от критична важност за новите индустрии и технологии вече достигна реално и до морското дъно. Интересът към евентуалното разработване на залежи по дъното на океаните датира от средата на миналия век, но доскоро това беше трудно осъществимо от техническа гледна точка, а и "сушата ни стигаше".

Реалността обаче вече е друга и е само въпрос на време морското дъно да започне буквално да бъде "разоравано" в търсене и експлоатация на критични минерали, най-вече метали. Констатацията е на главния секретар на Международния орган по морското дъно (ISA) към ООН Майкъл Лодж, цитиран от Си Ен Би Си и БТА.

По думите му международният интерес към подобни търсения и разработки е на най-високото си ниво от средата на 70-те години насам, а все повече компании и държави оценяват потенциала на дъното на световния океан.

"Един от най-важните стимули за интереса е потенциалът за добив на големи количества критични минерали на по-ниски цени от тези на сушата", казва Лодж. "Остава да се докаже, че това може да се осъществи в истински индустриален мащаб и реализацията на проектите ще започне".

Думите на Лодж идват преди поредния кръг преговори по правилата за добив на полезни изкопаеми от дъното на океаните, които ще се проведат в Кингстън, Ямайка, където е и централата на ISA. Сесията на организацията трябва да опита да изработи регулаторната рамка, която засега е фрагментарна. Евентуалното й договаряне със сигурност ще отприщи истински интерес към "дълбоководното миньорство".

"Ресурсният потенциал е налице, технологиите напредват, което прави добива възможен. В същото време е напълно ясно, че търсенето на критични минерали расте с темпове, които трудно могат да бъдат задоволени, и ще продължава да расте", посочва Лодж.

Международният орган по морското дъно е създаден преди 30 години именно с цел да регулира дейностите по дъното на световния океан. В организацията членуват 168 държави и Европейския съюз, но не и САЩ.

Противоречивата практика за "дълбоководно миньорство" предвижда използването на тежка техника за търсене и добив на минерали и метали като кобалт, никел, мед и манган. Там те могат да бъдат открити в своеобразни възли с размер на картоф. Учените предупреждават, че последиците от подобни операции е трудно да бъдат предвидени, а природозащитни групи твърдят, че подобен добив не може да бъде извършван безвредно за околната среда и устойчиво и ще нанесе фатални щети на околната среда и морските екосистеми като цяло.

При все това интересът не само не намалява, а напротив - дори се засилва. Норвегия, например, миналия месец стана първата страна, разрешила дълбоководния добив на минерали в няколко зони в своите териториални води край архипелага Свалбард в Северния ледовит океан с обща площ от 280 000 кв. км. На този етап все пак отварянето е внимателно и условно и няма да започне незабавно.

По силата на предложението, направено от правителството и гласувано от парламента, минните компании ще трябва да представят аргументирани предложения, за да получат лиценз за работа в определена зона, а всяко предложение ще бъде разглеждано и гласувано поотделно от парламента.

Съветът на Международния орган по морското дъно, в който влизат 36 държави, планира до лятото на 2025 г. да изработи и представи регулаторна рамка за евентуални манипулации с индустриален характер по морското дъно. Според Лодж, процесът е стартирал и трудно ще бъде спрян, било то в национални или международни води.

Все пак съпротивата е налице. Досега 24 държави членки на организацията са поискали налагането на мораториум върху каквото и да е дълбаене по морското дъно, а мултинационални компании като "Гугъл" (Google), "Самсунг" (Samsung) и "Волво" (Volvo) обещаха да не ползват материали, добити от дъното на океана.

Според Лодж ситуацията обаче е неудържима, тъй като търсенето на критични материали само ще расте. "Със сегашните известни запаси на сушата няма да стигнем доникъде, а откриването на нови и разработването им е твърде бавен процес", посочва той. За норвежкия министър на енергетиката Терйе Осланд решението на правителството, макар и "скок в неизвестното", е било неизбежно, тъй като това е бил единственият начин за противопоставяне на доминацията на Китай и Русия в сектора на редкоземните минерали.

САЩ, без да са член на Международния орган по морското дъно, вървят по същия път. В началото на март Министерството на отбраната се очаква да представи доклад относно дълбоководното миньорство и потенциала му за страната. Липсата на членство в организацията възпрепятства американските компании да получат евентуални лицензи за добив в международни води, но нищо не им пречи да работят в национални.

Неотдавна публикувано проучване открои четири потенциални зони за разработка - платото Блейк край югоизточните брегове на САЩ, Хавайските острови, бреговете на Калифорния и Аляския залив. В тези региони са налични богати на метали възли, както и фероманганови кори, в които изобилието на ценни минерали е особено голямо.

Но и в САЩ, въпреки интереса на федералното правителство, съпротива срещу дълбоководното миньорство има. Щатските власти на Калифорния и Орегон вече приеха закони, забраняващи подобни дейности, поради рискове за биоразнообразието, риболова и правата на местното население. Учени и експерти твърдят, че са необходими още проучвания, за да бъдат оценени реално рисковете от дълбаенето на морското дъно.

Амбиции в морското миньорство проявява и Великобритания, макар и неотдавна страната да се присъедини към държавите, които искат налагане на мораториум върху одобряването на дълбоководни минни проекти. Преди броени дни правителството в Лондон даде ход на нова научна мрежа за събиране на данни и извършване на проучвания за евентуалното въздействие на подводното минно дело върху околната среда. Желаещите вече могат да кандидатстват, за да бъдат включени в мрежата.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• минерали