Нажежаването на ситуацията около руско-украинската граница доведе до логично раздвижване и в част от източноевропейските членки на НАТО, особено в тези от тях, които имат граница с Украйна. Румъния е една от тези страни.

"Румъния има над 600 километра обща граница с Украйна и трябва да бъдем подготвени", заяви в края на януари президентът Клаус Йоханис, като подчерта, че страната трябва да е готова за "всички сценарии".

Йоханис изтъкна още, че "тази криза със сигурността, предизвикана от Русия, не се отнася само до Украйна, нито само до регионалната сигурност на Черно море или до европейската сигурност, а до сигурността на цялото евро-атлантическо пространство". Той подчерта необходимостта от засилване на присъствието на НАТО в източния фланг, включително в Румъния.

ЕДНА ОТ 40-ТЕ НАЙ-СИЛНИ АРМИИ В СВЕТА

Румъния, която е членка на НАТО от 2004 г., не спира да полага усилия за модернизиране на въоръжените си сили, но процесът върви бавно и изисква огромни инвестиции. От 2017 г. страната пое ангажимент да отпуска по 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана в съответствие с изискванията на НАТО.

По данни от 2021 г. Румъния е разполагала с армия от 68 500 активни военни и 53 000 резервисти миналата година. Сухопътните сили са наброявали 35 800 души, военновъздушните сили - 10 700, военноморските сили - 6600, а съвместните сили - 16 500.

Годишният доклад на сайта Global Firepower за 2022 г., публикуван през януари, поставя Румъния на 38-о място от 140 страни в света от гледна точка на военната мощ. През последните години страната отчита траен растеж в индекса, базиран на 50 показателя (спрямо 39-то място през 2020 г. и 40-то през 2018 г.) В рамките на НАТО армията на Румъния е 13-ата по сила, предхождана от Нидерландия и следвана от Чехия, сочи още докладът за 2022 г.

МНОГОНАЦИОНАЛНА БРИГАДА

Румъния от години пледира за засилване на присъствието на НАТО в източния фланг и Черноморския регион. Тези призиви станаха особено настоятелни след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Страната е домакин и на Многонационалната бригада "Югоизток" в Крайова, състояща се от 4000 войници, която обяви пълна оперативна готовност през 2018 г.

В последно време исканията на Москва към източноевропейските членки на НАТО придобиха още по-конкретни измерения, след като руският външен министър Сергей Лавров призова НАТО "да изтегли чуждестранните войници, оборудване и оръжия" и да предприеме всички останали стъпки за възстановяване на ситуацията от 1997 г. в страните, които не бяха членки на НАТО тогава, включително България и Румъния". Букурещ определи тези искания като "неприемливи".

ПРОТИВОРАКЕТЕН ЩИТ

Полша, Румъния и Турция са стълбовете на сигурността в източния фланг на НАТО, многократно са изтъквали различни официални представители. Полша и Румъния са двете източноевропейски страни, които приеха елементи от американския противоракетeн щит, базиран на системата "Иджис ашор". В Румъния щитът, разположен в базата Девеселу в южната част на страната, бе официално активиран през 2016 г.

Оттогава Букурещ не спира да обяснява, че системата за противоракетна отбрана е стриктно дефанзивна и по никакъв начин не представлява заплаха за Русия. Съоръжението е трън в очите на Москва, която твърди, че разположените в Девеселу прехващачи може лесно да бъдат заменени с крилати ракети Томахоук.

Както румънският външен министър Богдан Ауреску, така и заместник генералният секретар на НАТО Мирча Джоана (също и бивш външен министър на Румъния) изтъкнаха, че Русия може сама да се увери в отбранителния характер на съоръжението, но на базата на реципрочни инспекции. "Нямаме какво да крием", подчертаха те.

Отговорът на руския посланик в Букурещ Валерий Козмин беше, че "няма голяма полза" от посещаване на базата в Девеселу, тъй като не е тайна какво има там в момента. Той подчерта, че Москва предпочита да получи "писмени гаранции с юридическа стойност" за отбранителния характер на съоръжението и отбеляза, че "доверието към Вашингтон и НАТО приключи".

РАКЕТИ ЗЕМЯ-ВЪЗДУХ "ПЕЙТРИЪТ"

През 2020 г. Румъния се превърна в седмата членка на НАТО и 17-ата държава в света, която притежава система за противовъздушна отбрана "Пейтриът". Първата система ракети земя-въздух "Пейтриът" беше разположена в базата Капу Мидия на брега на Черно море. Предстои през 2022 г. страната да получи нови по-модерни ракетни системи "Пейтриът", а медиите отбелязват, че "Румъния ще стане първата страна в света, която ще използва най-новата версия на тази система за противовъздушна отбрана".

ПРИСТИГАТ ОЩЕ 1000 АМЕРИКАНСКИ ВОЙНИЦИ

На фона на нарастваща тревога около струпването на руски войски на границата с Украйна, Румъния, която има стратегическо партньорство със САЩ от 1997 г., приветства новината, че около 1000 американски военни ще бъдат предислоцирани от Германия в Румъния. Франция също изрази готовност да изпрати сили.

В края на януари американският президент Джо Байдън обяви изпращането на около 3000 американски военни в Полша, Румъния и Германия, за да подкрепят европейските съюзници в източния фланг на НАТО. Съгласно плана 1700 военни трябва да пристигнат в Полша, 300 - в Германия, а 1000 - в Румъния.

Първите 100 американски военни пристигнаха в Румъния тази седмица, за да се заемат със сухопътната логистика за пристигането на механизиран пехотен батальон "Страйкър" в Румъния от Филсек, Германия. САЩ в момента имат над 900 военни в Румъния. В страната също така се намират около 140 италиански и 250 полски войници.

Първият конвой с военна техника пристигна на граничния пункт Нъдлак на границата с Унгария в сряда през нощта и продължи през територията на Румъния към базата "Михаил Когълничану" в окръг Констанца, където ще бъдат разположени силите. Пристигането на американските военни в Румъния стана повод и за посещение на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Коментирайки прехвърлянето на сили към Румъния, руският посланик в Букурещ Валерий Кузмин заяви, че "в контекста, в който това дислоциране се случва под димната завеса на истеричната пропагандна кампания срещу Русия, с призиви към Русия за деескалация на границата с Украйна, всъщност САЩ и Франция ще допринесат за ескалация на напрежението". В четвъртък вечерта той беше извикан в румънското външно министерство за консултации.

ОЩЕ 32 Ф-16 ОТ НОРВЕГИЯ И ПЛАНОВЕ ЗА Ф-35

Румъния обяви миналата година, че ще купи още 32 самолета Ф-16 втора употреба от Норвегия. Самолетите са на над 40 години, а покупката ще струва 454 милиона евро, като в цената влиза и модернизация на летателните апарати.

В момента Румъния разполага със 17 изтребителя Ф-16, купени на старо от Португалия. Самолетите, които предстои да дойдат от Норвегия, обаче ще бъдат с по-високо технологично оборудване. Целта на Румъния в по-дългосрочен план обаче е да се сдобие със самолети от пето поколение Ф-35. Това се очаква да стане около 2030 г.

Румънските военновъздушни сили все още разполагат и с малко над 20 самолета МиГ-21 Лансър, посочва сайтът DefenseRomania, като напомня, че през 90-те години Румъния е модернизирала над 100 изтребителя съветско производство МиГ до стандарта Лансър, за да станат съвместими със стандартите на НАТО.

ВЪЗДУШНА ПОЛИЦИЯ НА РОТАЦИОНЕН ПРИНЦИП

Германия изпрати тази седмица в Румъния свои военни и самолети Юрофайтър Тайфун, за да се включат в мисиите по охраняване на въздушното пространство на НАТО заедно с италианските военновъздушни сили.

Както заяви германският посланик в Букурещ Пеер Гебауер, "от средата на февруари Германските военновъздушни сили ще участват със самолети Юрофайтър и военнослужещи в мярката Засилена въздушна полиция в южната зона (...). Заедно с Италия ще осигуряваме сигурността на въздушното пространство на НАТО (...) Това е ясен знак за трансатлантическа и европейска солидарност".

По този начин Германия се присъединява към Италия, която осъществява мисии на въздушна полиция в Румъния за срок от четири месеца от декември миналата година с около 140 военни и четири самолета Юрофайтър Тайфун.

В охраняването на румънското въздушно пространство участват на ротационен принцип различни членки на НАТО, включително Кралските военновъздушни сили на Великобритания, Канада и други.

ЧЕТИРИ НОВИ КОРВЕТИ ОТ ФРАНЦИЯ

От няколко години са известни плановете на Румъния да купи четири нови корвети, построени във Франция, но договорът все още не е финализиран.
По време на посещението си в Букурещ в началото на февруари френският външен министър Жан-Ив льо Дриан заяви, че се надява да бъде постигнато споразумение между индустриалните партньори от двете страни - френската компания Нейвъл груп и румънската Корабостроителница Констанца. Освен доставката на четири нови корвети, договорът предвижда също модернизиране на двете фрегати Тип 22 на румънският военноморски сили.

Румъния в момента разполага с две многоцелеви фрегати Тип 22 британско производство и произведената в Румъния фрегата "Мъръшещ". Четири многоцелеви корвети също са на въоръжение във военноморските сили на страната.

А ПОДВОДНИЦА?

Румъния иска нова подводница, произведена изцяло от Корабостроителницата Мангалия, тъй като на 400 километра разстояние се намира Крим, където Русия е разположила някои от най-модерните си подводници, казва през 2018 г. тогавашният министър на отбраната Михай Фифор. Плановете му засега остават неосъществени.

Румъния няма функционираща подводница вече близо 26 години, след като предишната подводница - "Делфинът" - излезе "в пенсия". Дълга над 70 метра и широка около 10 метра, подводницата от клас Кило влиза на въоръжение в румънската армия през 1985 г., след като е купена "в пълна секретност" от Съветския съюз. По това време "Делфинът" е една от най-модерните подводници в Черно море, отбелязват военни експерти.

От 1996 г. "Делфинът" стои закотвен в Констанца, тъй като акумулаторите на двигателя му са изчерпани, а смяната им би струвала около 20 милиона долара.
/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Румъния
• армия
• изтребители
• противоракетен щит
• ракети Пейтриът