От първо лице: Как Комунистическата партия промени Китай?

Преди 70 години, на 1 октомври, комунистическата партия в Китай взима властта. Онези, които навършват 70 г. заедно със страната си, са видели много – глад, политически хаос, рязка икономическа промяна, растеж, богатство.

Родителите на Ма Дзиенгоу били толкова развълнувани от събитието, че й дали това име, което буквално означава "да построиш страна“.

"Много деца по онова време се казваха така“, казва той пред CNN.

Какво донесе ерата на Мао Дзъдун на китайците? 70-годишните Дзиенгоу, Ву Шъин и Сяо Дзиенуън отговарят.

Според фермера Ву Шъин ерата на Мао безспорно е допринесла много за развитието на Китай. За бизнесмена и собственик на магазин за комикси Дзиенгоу мисълта за Мао е свързана с глад и хаоса на културната революция.

През 1949 година, когато се появява Китайската народна република, народът й вече е изморен - първо от гражданската война между националисти и комунисти, а след това и от конфликта с Япония. Обещанието за мир и стабилност е примамливо. И въпреки че кампаниите, стартирани от новоизлюпеното комунистическо правителство, водят до още кръвопролития, първите спомени на Сяо Дзиенуън от Китайската република са почти идеалистични.

Той израства в така наречената „буржоазия на партията“. Живее в голям дом, с голям двор, в центъра на Пекин. По цял ден играе на пинг понг и шах с другите деца. Той помни първо малките паради на 1 октомври, а после и масовите събития, които преминавали през площада.

"Чувствах се страхотно, когато хората минаваха покрай мен и ме галеха по главата“, казва той.

Но от другата страна на Пекин, Ма Дзиенгоу живее напълно различен живот. Баща му умира от туберкулоза. Майка му се омъжва повторно и го оставя. Но дори и в тежките дни, бизнесменът откривал по малко радост.

"Липсата на родители ми позволяваше да съм малко по-палав в училище. По онова време училищата не бяха толкова стриктни и не ни даваха толкова домашни. С децата от квартала ходихме заедно, а след занятията, играехме заедно на билички“, спомня си той. Но през това време, комунистическата партия подготвя промени, които ще доведат до най-големият глад в историята на страната.

Десетки милиони китайци умират. Икономическата кампания, носеща името „Големият скок напред“, която обещава страната до 15 години да е надминала Обединеното кралство, е неуспешна. През 1958 година частните ферми са елиминирани и са заменени от огромни колективи. До радикален растеж така и не се стига, следва рязко потъване.

"Ядяхме билки от нивите, разказва Ма, който по онова време все още живее в бедния квартал в Пекин. - Животът беше тежък по онова време, но не се чувствахме точно така, когато бяхме млади.“

Но дори и богатите семейства не били имунизирани. От другата страна на града, Дзиенуън гледал как баба му и дядо му умират. Дрехите му ставали все по-дрипави. Оцелявали на остатъци от изварен боб, с които се хранели прасетата.

"В квартала ни нямаше достатъчно зърно, да не говорим за месо, разказва той. - Правителството ни казваше, че гладът се дължи на дълговете на Съветския съюз, както и на природни бедствия. За това хората го приеха и решиха да вървят редом със страната си.“

Рецептите в неговия край включвали кълнове и листа. А в по-бедните райони хората се хранели с трева и кори за да оцелеят.

"Комунистическата партия не искаше да сме гладни, но все пак много хора умряха от глад“, казва Дзиенуън.

След глада идва Културната революция. И тримата мъже са на по 17 години. Ву Шъин с радост се присъединява към Червените стражи на Мао, които пазят личността му издигната в култ. Сяо също се присъединява, но бавно осъзнава, че комунистите започват бавно да се пречупват под натиска на протестиращите.

"Всичко стана хаотично след Културната революция“, казва той.

"Най-ясният спомен от Културната революция, който имам, е унищожението на книгите“, споделя Ма, който отчаяно се опитвал да спаси любимите си комикси. Стотици от тях предал на властта по-късно, страхувайки се, че ще навредят на семейството му. Най-ценните обаче крие под дюшека си.

Културната революция приключва със смъртта на Мао. Според Ву тя е била нужна, защото „е развила следващото поколение от лидери“.

Капитализъм с китайски характер – така нарича своите идеи следващият лидер на Китай Дън Сяопин. Той насочва страната към пазарни реформи. Благодарение на тях, страната се възстановява бързо от травмата на революцията. За 4 десетилетия Китай се превръща във втората най-силна икономика.

Ма започва да продава ценните си комикси. Сега той е бизнесмен, който притежава добре развиващ се магазин за комикси в Пекин. Според него Дън Сяопин е „най-мъдрият и брилянтен водач на Китай“.

И тримата мъже са били впечатлени от бързия растеж на страната си. Започнало се с позволението фермерите да отглеждат и да продават продукцията си. Прераснало в небостъргачи, пазари, безпрецедентно богатство.

Сега Сяо живее в скъп апартамент в центъра на Пекин. Хората около него могат да си позволят всякакви стоки и луксозни глезотии. За него най-големият успех е, че е успял да влезе в университет. Нещо, възпирано от Културната революция.

По думите на Сяо Дзиенуън всичките му някогашни съученици били разделени относно управлението на Мао.

"Работата на Мао не беше лесна. Той направи грешки, но не може да бъде отречено, че допринесе за развитието на Китай“, казва той.

След 70 години фермерът Ву вече се е пенсионирал и не работи на полето. Живее в провинцията, а децата му – в големия град. През всички тези 70 години нищо не е успяло да разклати вярата му в Мао. А благодарение на икономическият растеж в Китай, той най-накрая може да пътува в чужбина и да се занимава с хобито си – астрономията.

"Много хора докато са били живи не са виждали слънчево затъмнение, но аз съм го наблюдавал цели девет пъти. Щастлив човек съм“, казва той.

Ма Дзиенгоу не може да се пенсионира, прекалено зает е с магазина за комикси. Миналото го е научило на много. Не иска да коментира сегашната политика на Китай, само се надява управляващите да съхранят традициите на страната му.

Години след като семейството му се е смятало за буржоазно, Сяо Дзиенуън отново живее в центъра на Пекин. Не се оплаква от комунистическата партия или лидерите й, а и не иска избори в страната, тъй като това ще доведе до появата на много партии, а хората ще гласуват за онези, които им платят най-много.

"Китай ще потъне в хаос, ако се появи истинската демокрация“, твърди той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase