24-годишната Ема Зеликович, дипломант по философия в Мадрид, си поема дълбоко дъх преди да започне да изброява позициите, които е заемала през последните няколко години. Докато все още е учила, тя е работила като учител по танци, сервитьорка, събирала е средства за неправителствени организации, била е оператор в кол-център и хостеса на политически конференции за лявата партия Podemos.

След завършването си е работила в два ресторанта едновременно, но един от тях я освобождава. Всяка работа е временна или "с фиксиран срок". И макар някои да ѝ са плащали добре, нито една позиция не ѝ предлага повишение, разказва The Economist.

Срочните безперспективни трудови договори преследват Южна Европа от десетилетия. През 2015 г. половината от работещите между 15 и 29 г. в Испания са на временни договори спрямо две пети в Италия и малко под 15% в Гърция. Средното ниво за Европейския съюз е 14%.

По-гъвкавите северни страни защитават по-скоро работника отколкото работодателя, позволявайки на икономиките си да се адаптират по-бързо към шоковете и технологичните промени. На юг половинчатите опити за трудови реформи спомагат за проблема: правителствата улесняват наемането и уволнението на новите служители, но са особено внимателни, когато става въпрос за силно защитавани "вътрешни хора". Това създава двустепенен пазар на труда, като в по-долния слой са именно младежите.

Продължението на анализа вижте в Investor.bg тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• безработица
• Южна Европа