Преди 2 месеца ООН се зарече: Няма да допуснем Алепо да стане втората Руанда!

Всъщност всеки път, когато масово клане на невинни цивилни започне си повтаряме едно и също. Сега "Никога повече" се повтаря в Алепо, дори когато пиша тези редове, започва Джули Лерназ, директорът на Центъра за хуманитарна безопасност, от редовете на "Телеграф".

Операцията на сирийското правителство да поеме отново контрола над окупираната от бунтовниците източна част от Алепо е във финалната си фаза и разказите за ужасиите валят като из ведро.

Едни разказват, че сирийската армия върви от врата на врата и убива хората на място. Други твърдят същото за бунтовниците. Най-малко 82 цивилни, включително жени и деца, са били застреляни в понеделник според говорител на Върховния комисариат на ООН за човешките права.

Жителите на Алепо се страхуват от екзекуции, или мъчения, или изчезване, или изнасилване. Междувременно призивите за осигуряване на безопасен коридор за евакуация на цивилните остава нечут. 100 000 души са все още в капан в Алепо.

Ако тази история звучи познато, то е защото сме я чували преди. Видяхме я на полетата за убийства в Камбоджа, призрачните градове на Иракски Кюрдистан, отровени от химически оръжия, видели сме го в лицата на руандийците, размахващи мачете. Видяхме го при обсадата на Сараево и Сребреница, в полетата на смъртта в Дарфур.

"Никога повече", закле се се света, след тези зверства. Въпреки това те продължиха, същите зверства сега са извършвани в Алепо и светът гледа с абсолютно същата безучастност.

Не можем да кажем, че не сме знаели. И тогава знаехме, и сега знаем. Гледаме в реално време как ужасените жители на Алепо се сбогуват за последно с живота в социалните медии. "Белите каски" в Сирия, които действат като екипи за първа помощ, пратиха своят апел към света: "Бомбите падат, докато пишем това. В продължение на години хуманитарните ни доброволци работиха, за да спасят живота на хората в Алепо: Оперираха в подземни болници, спасяваха цели семейства, погребани под руините".

Функцията на ООН, парализирано от ветото на Русия и Китай в Съвета за сигурност, отдавна е принизена до издаването на безсмислени "мантри", които повтарят думи като "силно сме обезпокоени" до "дълбоко сме притеснени" и в последно време: "сериозно сме загрижени".

Тяхната загриженост и осъждане на военните престъпления, извършени срещу цивилните, не хранят децата по улиците на Алепо. Така или иначе след всяко едно вето в Съвета за сигурност следваше още по-силно задълбочаване на насилието в Сирия.

Пет години след началото на гражданската война, Сирия се превърна в най-голямата хуманитарна катастрофа на нашето време.

Винаги можем да кажем, че Сирия не е нашата война. В крайна сметка ламтежът на други страни да се месят в конфликти, далеч от тях, си е отколешна мечта. Но не се залъгвайте, че само защото последствията на война от подобен мащаб е далеч от вас.

Алепо ще стане (а и в момента става) символ на гняв. Все повече млади мъже ще бъдат тласнати към обятията на изверги като "Ислямска държава". Ако не са ИД, ще са следващите. Други терористични групи ще изтласкат още бежанци към бреговете на Европа.

Оказва се, че десетилетия войни не успяха да научат Запада на уроците, които той трябваше да научи. Да не се намесваме не е отговорът на провала на намесата. И е факт, интервенциите в Афганистан и Ирак се оказаха трудни. Също така частничните интервенции като тези в Либия също не доведоха резултат.

Късно е за Алепо. То се присъедини към Камбоджа, Руанда, Босна и Дарфур. Изоставените от международната общност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• Камбоджа
• геноцид
• Алепо
• Руанда
• Сребреница