Превръща ли се Испания в новата Белгия?

Потокът от туристи към Иберийския полуостров е на рекордни нива, а испанската икономика е във възход, което не се беше случвало много отдавна. Дори най-големият проблем на страната – безработицата, започна да изглежда все по-разрешим, отбелязва БиБиСи.

На този фон политическата криза в държавата е изключително дълбока – вече над 300 дни няма стабилно правителство и рекордът на Белгия от 541 дни изглежда не толкова далеч.

Политиците в Испания не могат да постигнат консенсус за сформиране на кабинет още от първия от общо двата парламентарни вота за по-малко от година. Анализаторът Франсиско де Борха коментира: "Учим се бъдем Белгия, но въпросът е дали испанската държава може да си позволи да бъде Белгия".

Самите испанци споделят, че не са особено изненадани от неспособността на политиците да се разберат за компромисно правителство. Неслучайно едва 11.6% са на мнение, че липсата на стабилна власт е най-големият проблем в държавата.

Има минимален шанс социалистите да оставят временния премиер Мариано Рахой да управлява без мнозинство в парламента. Но ако решат да застанат в опозиция, политическият вакуум ще продължи и третите парламентарни избори в рамките само на година ще се проведат през декември.

Служебният кабинет е силно “осакатен” в правомощията си – външната политика, приемането на нови закони и икономическите решения са стопирани.

За 541 дни без правителство (от 13-ти юни 2010-та до 6-ти декември 2011-та година) Белгия достигна до финансов колапс, а кредитният й рейтинг беше намален.

И двете страни са конституционни монархии под сериозен сепаратистки натиск съответно от каталунски и фламандски етнически групи. От падането на режима на Франко насам Испания е имала 6 премиера, а Белгия – 12.

За да бъде сложен край на кризата в Испания, социалистите трябва да се примирят с второстепенна роля и да се въздържат при вота на доверие за десноцентристкия кабинет на Рахой. Народната партия обаче беше ударена от вълна от корупционни скандали и е жестоко критикувана за предприетите мерки за икономии.

Завръщането на Рахой на голямата сцена беше прекалено за Педро Санчез, който предпочете да подаде оставка като лидер на Социалистическата партия вместо да направи компромис при гласуването в парламента.

Засега политическите борби не предизвикват особено остра обществена реакция. Испанците са толерантни хора и тъй като към момента ежедневният им живот не е пряко засегнат от случващото се, политическата класа се радва на неочакван (предвид ситуацията) комфорт.

БиБиСи посочва, че на практика Испания “функционира” сравнително добре заради местните правителства в 17-те региона на иберийската страна. Проблемът е, че националният бюджет за догодина се определя от централното правителство, а по този въпрос няма особен напредък. По отношение на намаляване на дефицита има конкретни спогодби с Брюксел и Испания е застрашена от строги санкции, ако не вземе решителни мерки.

Без стабилно управление подобни мерки не могат да бъдат взети. Така съществува сериозна опасност много скоро населението да възнегодува далеч по-сериозно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase