Стратис Валамиос изключва мотора на лодката си и я оставя на брега на Скала Сикаминиас, гръцко село на остров Лесбос.

Небето е достатъчно ясно, че се вижда турския бряг отсреща. В подобна тиха вечер лесно могат да се хванат калмари.

Преди година обаче той и другите рибари в Скала Сикаминиас са имали различен улов. От морето те са вадели хиляди бежанци, прекосяващи Егейско море.

И така селцето Сикаминиас с населението си от 100 души става като разпределителна зона за посрещане на мигранти, устремени към Германия.

"Излизах в морето и виждах 50 лодки, които плаваха на зигзаг към мен", разказва Валамиос пред "New York Times". "Отправях се към тях, а те хвърляха децата си в лодката ми, за да ги спасят!"

Днес мигрантите вече са секнали. Брегът, някога осеян с оранжеви спасителни жилетки и пробити лодки, вече е почистен. Човешката драма обаче е оставила отпечатък на целия остров Лесбос.

Тази година обаче освен мигранти, и туристи вече не идват. Потокът от германци, шведи и други туристи, които някога са отдъхвали в кристалните води на Лесбос вече не искат да почиват на място, белязано от човешкото отчаяние.

Сред жителите на Скала Сикаминиас цари неразбиране. Когато мигрантската криза започва - много от жителите се вживяват в ролята на добрите самаряни. С безкрайна щедрост те се обединяват, за да спасят хилядите новодошли.

"Цялото село се гордее от това, което направихме", разказва Теано Лумис, който има таверна. Точно пред нея пристигали лодките. "Не знаеш кой да спасяваш първи, има толкова много хора. Но ги спасихме", спомня си той.

Сега спадът в бизнеса удря и без друго изтормозения Лесбос, който едва едва се измъква от икономическата криза.

Някой си спомнят за мигрантите с горчивина. "Не искам да се връщат", казва рибарят Никос Катакузинос. "Донесоха достатъчно бели на селото и острова", настоява той.

Въпреки това повечето жители не винят мигрантите. Много от тях са потомци на бежанци, избягали от Турция през 20-те години на миналия век.

Стратис Валамиос се връща в спомените си за 2009 година, когато бежанците почват да идват. Много преди бежанската криза от лятото на 2015 година, много преди задълбочаващата се криза в Близкия Изток. Тогава Стратис за първи път вижда лодка с мигранти - 20 души, от които той самият успява да спаси 10. Останалите 10, сред които имало и деца, били завинаги погълнати от морето.

Миналата година обаче лодките идват с хиляди към брега. Гръцкото правителство, в разгара на икономическа и политическа криза, съвсем не е подготвено за хилядите новодошли. Стратис си спомня, че миналото лято е виждал стотици бебета. Спасявали първо най-малките, после се връщали за възрастните. "Понякога не знаеш дали детето няма да остане сирак", коментира той.

Скоро селото изградило истинска система за спасяване. Ако някой види лодка, която потъва, подава сигнал към рибарите да се насочат към морето. Жителите се събирали на брега, за да посрещат и помагат на оцелелите. В един момент новодошлите били 5000 на ден. Жените пък поемали новодошлите и ги водели в малка къща наблизо, където ги обличали в дарени дрехи и давали мляко за бебетата.

Йоргос Софранис бил сред онези, които чакали на плажа. Той е овчар, пасял стадото си на един хълм, от който виждал лодките.

"Отначало дори овцете се бояха заради крясъците", казва той. - "Но като нас и те свикнаха!"

"Беше като сцена от третия свят. Улиците бяха препълнени с хора. Можеше да се видят белезите от войната върху някои деца. Дори и най-големият хейтър би се смразил при тази гледка", казва Йоргос.

А сред хаосът в спасяването на бежанците, той намерил своето спасение. Неговият син и дъщеря наскоро починали. Покосени от рядка форма на епилепсия, те си отишли от този свят на две последователни Коледи.

"Една нощ едно дете пристигна на плажа, което приличаше толкова много на синът ми", казва Йоргос. - "Обърнах се настрани, облян в сълзи. Поне това момче оживя!".

"Това ме спаси. Да помогна на тези деца. Защото не можах да помогна на моите собствени!".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• мигранти
• бежанска криза
• Скала Сикаминиас