Русия и Иран изглежда реанимират проекта за строеж на Трансирански канал, обмислян в двете страни още от края на 19-и век. Подтикват ги навярно влошените отношения с Турция, която заедно с НАТО контролира черноморските проливи - Босфора и Дарданелите, пише Ирина Джорбенадзе от Росбалт.

Предвижда се, накратко, между Каспийско море и Персийския залив да бъде прокопан 700-километров канал - изцяло през иранска територия. Проектът дейно се обсъжда, съобщи неотдавна посланикът на Иран в Русия Мехди Санаи. Руската страна още не е правила официални изявления по въпроса.

Замисълът не само доста променя транспортната логистика, а най-малкото засилва геополитическото влияние на Русия и на Иран, намалявайки влиянието на Турция, тъй че буди множество въпроси от най-различно естество. Да започнем от самия проект.

Осъществен, той би осигурил на Русия и повечето страни в постсъветското пространство и Европа пряк излаз към Индийския океан - при това според експерти пътят ще е двойно по-къс от водния маршрут през Турция. Оптимистични изчисления сочат според защитници на инициативата, че каспийско-персийският канал ще може да се използва още от 2020 г.

Перспективата привлича днес Русия, Иран и още много страни, доколкото става дума за алтернатива на проливите Босфор и Дарданели, контролирани от Турция, която използва привилегированото си положение с политически цели. При това новото трасе между Каспийско море и Залива ще конкурира донякъде и Суецкия канал.

За Иран и Русия строежът на Трансирански канал означава и да бъде засилена отбранителната способност на двете страни, да се развият техни депресивни региони. В случая с Русия ще споменем например Дагестан, който би станал голям транспортен възел.

С оглед на всичко това ролята на Русия и на Иран в региона може съществено да нарасне, освен това ще се активизира морската търговия между Руската федерация, държавите от региона, Китай и Индия.

Тези изгледи безспорно не радват нито монархиите от Персийския залив, нито страните членки на НАТО. Припомняме само, че антииранските санкции на САЩ обхващаха и изграждането на Трансирански канал. Санкционната политика спрямо Ислямската република наистина доста се посмекчи, но е малко вероятно САЩ да посрещнат пасивно появата на канал Каспийско море - Персийски залив. Съответно противниците на това начинание, което цели да премахне турския монопол на Босфора, ще слагат пръти в колелата му.

Оценките за стойността на проекта варират от 10 до 30 милиарда долара. Инвестициите вероятно ще се изплатят за пет години, а годишната печалба се очертава да е близо 3 милиарда долара.

Колкото до въпросите към проекта, с особена острота ги поставя примерно KazAnalytics. Изданието е убедено, че строежът на канала ще срещне големи трудности и ще се проточи с десетилетия: "Защото един канал, дълъг стотици километри, няма как да бъде укрепен само с бетон. Нужни са нови материали и челни технологии, също и време, за да бъдат разработени, изпробвани и внедрени".

Като пречка за изграждане на канала се посочва и фактът, че "характерни белези на региона са сложният географски релеф и различната структура на скалите (. . .) Ще трябва да се пробият милиони кубични метри скали, което изисква колосални ресурси и финансови разходи. А един толкова дълъг канал през иранска територия може да причини и наводнения, които на свой ред да предизвикват по-чести земетресения в страната, където те бездруго не са рядко явление".

"Отделна тема" нарича KazAnalytics техническите и екологическите проблеми на бъдещата водна артерия. Така например "каналът ще трябва да се запълни с големи количества вода - 10 процента от водния обем на река Волга. Освен това по време на строителството неизбежно ще трябва да бъдат евакуирани селища и да се плащат значителни обезщетения на жителите. Не е изключено също да се зародят социални недоволства в различни слоеве от иранското общество".

Изданието сочи и други аргументи срещу строежа на канала, като изтъква, че "проект от такъв мащаб още не е имало на нашия континент. Затова все още липсва единно мнение доколко е осъществим този замисъл".

Същевременно то признава, че начинанието със сигурност е актуално за Иран: "На първо място страната ще се сдобие с невиждана досега национална транспортна мрежа, която ще модернизира, оптимизира, ускори и улесни пътническите и товарните превози по море, сред които най-важно значение ще има транспортирането на енергийни ресурси - петрол и газ. И ако бъде реализирана, новата водна артерия, ще съедини всички каспийски страни с Персийския залив, с Индийския океан, после ще отвори пътища към Африка и Азия. Това на свой ред ще разшири търговско-икономическите и геополитическите възможности на каспийските държави. В крайна сметка се очакват значителни промени в целия регион, засягащи включително световния търговски баланс".

Общо взето, осъществяването на проекта ще донесе очевидни изгоди на Иран и на Русия. Оттук следва, че с оглед запазване на геополитическото статукво той трябва да си остане на хартия - такъв поне ще е стремежът на мнозина световни играчи.

И още един проблем: ако проектът наистина може да струва 30 милиарда долара, кой ще го финансира? Ще имат ли достатъчно средства Иран и Русия, които едва ли ще искат да открехнат вратичка за западни инвеститори - нали каналът е планиран само като руско-ирански, друг не може "да си пъха носа" в него. Сиреч е стратегически важен, твърде примамлив и за Русия, и за Иран, но вероятно е крайно трудно да бъде осъществен - и в техническо-икономически план, и от политическо гледище.

Москва и Техеран обаче са пълни с желание да кажат на Босфора "Сбогом!", а на Трансиранския канал - "Здравей!" - затова той може и да бъде построен, макар с не толкова бързи темпове, колкото желаят лобистите на проекта. Те трябва да са готови на първо място за противодействие от страна на Запада, също и да отговарят на множество въпроси, обективно и/или субективно свързани с околната среда.

Последната, както знаем, е най-мощният аргумент, щом се очертае като приоритетен проект, означаващ загуби за един от политическите полюси.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: