Евродоклад: Руската власт над България не е безгранична

Влиянието на Русия над България не бива да се надценява въпреки интензивните ѝ исторически, икономически и обществени връзки. Това се казва в доклад "Руското влияние върху България“, представен в Брюксел от фондацията на групата на консерваторите и реформистите в Европейския парламент "Нова посока“.

Авторът на изследването, директорът на Института за европейски политики Димитър Бечев е написал, че "макар да предпочитат и вълкът да е сит, и агнето цяло, когато дойде време за решение, политиците от целия политически спектър, избират стратегическите връзки със Запада, и само най-радикалните призовават за прегрупиране към Москва“.

Според Бечев "Кремъл все още разполага с множество лостове да въздейства на София, основно чрез вътрешната политика и енергийните доставки“, но неговата власт не е всесилна, особено при настоящото правителство, което заедно с президента Плевнелиев държи по-твърд курс спрямо Москва.

Зам.-председателят на парламентарната група на консерваторите и бивш докладчик за България в Европейския парламент Джефри ван Орден заяви при представянето, че въпреки надеждите на Запада, че Русия ще се присъедини към демократичното общество, идването на Владимир Путин на власт бележи опити за възстановяване на руското влияние над Източна Европа, които се нуждаят от европейски отговор.

Докладът за България, който е пръв от серия публикации на европейските консерватори за въздействието на Русия, над бившите социалистически държави, сега членки на ЕС, твърди, че българо-руските отношения не са топ приоритет за българските граждани. Изследването проследява отношенията между България и Русия в икономически, исторически и социален план. Специални глави са посветени на енергийните проекти, придобиването на земя, компании и имоти от руски граждани, зависимостта на българската армия от руските доставки, влиянието на Москва върху българските медии, както и връзките на български политици с Кремъл.

Авторът се спира на споровете около енергийните проекти за строителството на газопровода "Южен поток“, АЕЦ "Белене“ и нефтопровода "Бургас-Александрополис“ и на политическите обвързаности около тях. чрез тях.

Димитър Бечев определя лидера на АБВ и бивш президент Георги Първанов като „най-видният радетел за задълбочаване на връзките с Русия“, но припомня, че всички български правителства в една или друга степен са се опитвали да балансират между Запада и Москва. Сред партиите с проруска ориентация се посочват още "Атака“, АБВ, БСП и ДПС.

Бечев дава четири съвета на европейските политици как да помогнат за намаляване на зависимостта на България от руските интереси.

Според него те трябва да натискат за извършване на реформа в енергетиката и за либерализиране на енергийния пазар. Трябва да се завърши изграждането на интерконекторите, които да намалят зависимостта от руските доставки на газ и да отворят пазара на газ.

Европейските лидери трябва да положат усилия ГЕРБ и премиерът Борисов, да запазят прозападния си курс. Според доклада България трябва да извърши конкретни реформи в критични сектори като енергетика, отбрана, финанси и медиийна регулация. На българското общество се предлага да не слага знак за равенство между русофилството и подкрепата за Путин, като припознае и руските опозиционни партии.

В отсъствието на автора Димитър Бечев, българските евродепутати-консерватори Николай Бареков и Ангел Джамбазки коментираха темата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase