Снимка: архив, Reuters

Преди пет месеца тялото на 3-годишно сирийско момче на турския бряг предизвика обществени действия в подкрепа на бежанците. Сега снимки с поразително сходство предизвикват единствено колективно свиване на рамене.

Разликата донякъде се дължи на времето, обстоятелствата и изключителното въздействие на снимките на Айлян Курди през септември.

Но също и на това, че чувствителността все повече отслабва. Плавателни съдове ежедневно пристигат по европейските брегове или потъват по пътя - като преобърналия се край турския бряг в събота, когато загинаха най-малко 37 души, включително бебета и малки деца.

Снимките от поредната трагедия, включително с трупове на деца, не произведоха същия шок, пише Анджела Чарлтън от Асошиейтед прес.

Опасенията, че бежанците ще извършат екстремистки нападения или че ще тормозят жените, заплашват да изместят състраданието. А Европа все още е в търсене на магическото решение на миграционната дилема.

"Обществото сякаш е имунизирано. Не искат повече да виждат това", каза Мелиса Флеминг, говорител на върховния комисар на ООН за бежанците.

Някои се бунтуват срещу безразличието. Футболистите от гръцки отбори устроиха седящ протест в израз на солидарност след поредните удавяния на бежанци.

Художникът Ай Вейвей, който иска по-благосклонна политика към мигрантите, пресъздаде смъртта на Айлян.

Снимките с детето не бяха първите, нито последните, документиращи риска, който семействата поемат, за да избягат от войната в Сирия заради по-добро бъдеще в Европа. Но неговото безжизнено и спретнато облечено тяло - снимано първо лежащо с лице върху пясъка, а после в ръцете на полицай, завладя по уникален начин колективното въображение.

В днешното време, когато снимките са навсякъде и са мимолетни, онези изображения бяха запомнени. По необичайно стечение на обстоятелствата самоличността му бързо бе установена и се разбра, че той има роднини в Канада, което допринесе историята му да стане популярна по целия свят.

"Хората реагират много силно на лични истории", каза Флеминг. "Това беше едно-едничко дете, лежащо на плажа, което прилича на сина ми, на по-малкия ми брат."

Снимката се превърна в символ на бежанската криза и бездействието на правителствата. Тя предизвика търсене на съмишленици в глобален и личен план, а доброволци от Великобритания до Гърция дойдоха, за да нахранят и подслонят новопристигащите.

На политическо равнище въздействието й не бе еднозначно. Първоначално тя подложи на силен натиск държавните ръководители да действат, но 28-те държави членки на Европейския съюз все още са разделени по въпроса колко бежанци да приемат, както и докъде да се простира щедростта.

Оттогава ислямски екстремисти се смесиха с бежанците и се присъединиха към родени в Европа радикали, които организираха кървави нападения в Париж. Вината за поредица обири и сексуални посегателства в германския град Кьолн до голяма степен бе хвърлена върху мигрантите. Европейските крайнодесни партии извлякоха ползи от бежанската вълна.

След това в събота край турския бряг се преобърна поредният кораб на път за Гърция. Сред 37-те жертви имаше бебета и малки деца.

Реакцията не бе толкова внушителна, но не и преживените от бежанците ужаси.

Когато плавателният съд се ударил в скалите, мигрантите ридаели, каза пред Асошиейтед прес очевидецът Гюлджан Дурду. "Вечно ще чувам тези викове", заяви той в неделя, ден след трагедията. "Те крещяха, докато загиваха."

Драмата намери израз в снимките. На една от тях дете на възраст колкото Айлян лежи на скалистия бряг, от дрехите му виси биберон, а върху малката си главичка има шапка с помпон. На друга снимка турски полицай подготвя по-голямо момче да бъде поставено в чувал за трупове.

Но за много от гледащите тези снимки моментът за пробуждане вече е отминал.

Във Франция, Германия, Скандинавия и Полша новите снимки бяха отразени само периферно. В Италия не привлякоха особено внимание - но така или иначе по нейните брегове и във водите около тях изобщо не липсват сърцераздирателни сцени.

В балкански страни, които са по-близо до мястото, откъдето идват новопристигащите, им обърнаха по-голямо внимание.

В Гърция потъването - четвъртото за по-малко от седмица, но не и най-голямото по брой жертви, бе отразено със същия ужас и внимание, както и останалите случаи на удавяния.

В Унгария таблоидът "Блик" публикува голям материал на две страници, придружен от малка снимка как спасител носи тялото на Айлян и от фотография в близък план от последната трагедия. Едно от заглавията гласеше: "Никой не си извади поуки от трагедията на малкия Айлян".

В няколко от читателските коментари в унгарския новинарски портал origo.hu за удавянията бяха обвинявани родителите, като се посочваше, че предприемането на опасните пътувания е безотговорно.

Някои медии се замислиха дали изобщо да показват поредните снимки. Един унгарски вестник предупреди, че изображението може да има вредно въздействие върху децата.

След потъването миналата година на кораб с около 800 души, оказали се в капан на борда му, от уважение към тях италианските военноморски сили отказаха да позволят правене или разпространение на каквито и да било снимки.

Флеминг смята, че в случая с Айлян най-добрият начин "да бъде почетена паметта му беше този изблик на състрадание, този изблик на хора по улиците с искания правителствата да направят повече".

Лелята на момчето е съгласна с това. Изпълнена с възмущение, след като е видяла новите снимки, Тима Курди каза: "Още едно момче и още едно момче, и още едно момче се удавиха. Искам просто да прегърна майката на това дете". "Дори не мога да разбера какво се случва", каза тя от фризьорския си салон в Порт Кокуитлам в Британска Колумбия, Канада. "Войната трябва да спре веднага."
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase