Работа за бежанците – по-малко проблеми

Средната възраст в Германия и Италия е 46 години. В Съединените щати е 38, в Индия е едва 27, а за Етиопия е невероятните 19. Застаряването на Западна Европа поставя намирането на работна ръка сред най-големите проблеми за бизнеса, посочва сп. “Икономист”.

В Германия, например, има незаети 173 хиляди работни места в IT-бранша. Прогнозите са този брой да се увеличи 4 пъти до 2020-та година. Шведското правителство постоянно изкарва списъци за нужда от квалифицирани специалисти в редица сфери – от акушери до физици.

"Дупките" могат да бъдат донякъде запълнени с автоматизация и мигранти от южната и източната част на ЕС. Но европейските пазари на труда имат сериозния проблем, че напливът от работници обикновено не е там, където има нужда.

Според "Икономист" пристигането на над 1,2 милиона бежанци в Северна Европа тази година може да се окаже демографска мечта. Повечето от тези хора са млади и здрави. И най-важното – настояват за работа.

Поне 20 на сто от търсещите убежище в Европа сирийци са с образование на високо ниво. Колкото по-бързо те започнат да работят, толкова по-скоро икономиките на приютилите ги държави ще получат сериозен тласък. Неизбежно бежанците ще трябва да научат езика, да се пригодят към порядките в обществото, да се интегрират и... да плащат данъци.

Някои европейски компании вече се възползваха от възможността. Верига шведски хотели започна да набира бежанци за готвачи, тъй като младите местни хора не считат тази професия за достатъчно атрактивна. Козметичен гигант започна обучението на бежанци за фризьори в Германия. Холандски колеж организира 6-месечен курс за всеки бежанец с компютърни познания с крайна цел наемане в големи IT фирми.

Но това са изолирани примери. За да се стигне до масово наемане на бежанци, трябва да се предприемат спешни мерки за улесняване на процеса.

Още при пристигането на бежанците на европейска територия, трябва да се провеждат интервюта за съставяне на профил за способностите на кандидатите за работа. Събраните данни могат да се съхраняват онлайн и всички фирми да имат достъп до тези досиета.

За "Икономист" друга основна постъпка трябва да е по-бързото обработване на документите. Докато не получат официално статут на бежанци, тези мигранти нямат право да работят, в някои случат дори не могат да посещават езикови курсове. Даването на статут може да се проточи с години, а подобно забавяне няма как да е от полза за никого.

Друга стъпка би била да отпаднат редица рестрикции, що се отнася до определени професии. В Германия гледачите на възрастни хора трябва да преминат 3-годишно обучание и след това да положат сложен писмен изпит. Подобни примери има в изобилие.

Търсенето на повече гъвкавост е от ключово значение. Швеция вече работи в тази посока и договоря с профсъюзите облекчения в процеса по наемане на работници в сфери, където има остър недостиг. Така, например, кандидатите за преподаватели минават обучение с преводачи, докато успоредно учат шведския език.

Предвид последните събития в Европа и ужаса от терора всяка подобна стъпка от дадено правителство едва ли ще срещне голяма подкрепа. Но Западна Европа има нужда от свежа работна ръка и справяне с бежанската криза.

Възможността за намиране на решение на двата проблема едновременно изглежда прекалено добра, за да бъда отхвърлена с лека ръка.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase