Социалното разделение в най-мултикултурния шведски град Малмьо вече е силно, а притокът на бежанци е още по-голямо предизвикателство пред идеала за равенство в страната, пише Сьорен Билинг от Франс прес.

Докато населените с имигранти сгради се пълнят все повече и повече, мечтата за безкласово общество отстъпи място на по-неотложни въпроси като безработицата, неуспех в училище и сегрегацията.

От дълги години Швеция е дестинация номер едно за бежанците в Европа, ако съотнесем техния брой към населението на страната. Правителството предвижда, че тази година ще получи до 190 000 молби за убежище.

Всяка седмица в Малмьо пристигат хиляди хора, привлечени от щедрата политика за предоставяне на убежище, въпреки че властите вече не могат да гарантират покрив над главата на всеки.

Въпреки че Швеция иска да си запази имиджа на толерантна страна, интеграцията вече бе затруднена и за предишни поколения имигранти.

В третия по големина град 43 процента от населението е с чуждестранни корени. Достатъчно е човек да се разходи по павираните площади от центъра до построения през 60-те и 70-те години квартал Розенгард, за да види етническата и социална сегрегация по шведски маниер.

Сградите са функционални и относително добре поддържани, тревните площи са окосени, графитите са изчистени. Но на паркинга на търговския център изоставена таратайка с изпочупени стъкла показва, че сме далеч от пощенската картичка с крайморския екоквартал, с който Малмьо се гордее.

"Там, където живея, има много млади хора, които прекарват нощите на улицата", разказва Анета Мура, която е заживяла през 1972 г. в Розенгард, докато е бил още в процес на изграждане. Тази 81-годишна жена е сред хилядите гърци, дошли да утолят глада на Швеция за индустриална работна ръка. Тя се жалва заради затварянето на фабриките.

"Политиците първо трябваше да помислят за хората тук", казва тя, когато й се споменава за бежанците. Показва футболното игрище, на което синът й понякога е ходел да играе със Златан Ибрахимович. Радва се, че всичките й деца живеят на по-добри места.

За тези, които остават в Розенгард, животът става все по-тежък. На местата, където са били замеряни с камъни, пожарникарите и служителите на спешна помощ трябва да ходят с полицейски ескорт. Там има пренаселени апартаменти, където децата трябва да спят на смени.

Прииждането на все повече сирийци, иракчани, сомалийци или афганистанци е съпроводено в десетки подобни квартали с нарастваща бедност и влошаване на условията на живот в жилищата.

Прегърнали идеала за равенство, депутатите стартираха образователни програми и стажове с определена насока. Но те предлагат непостоянна заетост и ниско заплащане.

Половината от бежанците са без работа след 7-годишен престой, а 60 процента имат работа след 15-годишен престой в Швеция, сочат официалните статистики.

В 38 квартала със силно имигрантско присъствие средните приходи са се равнявали на 83,8 на сто от средната заплата в Швеция през 1997 година. През 2014 г. те са били не повече от 69,7 процента, според левичарската организация "Верданди".

Мъжът, когото интервюирах, докато пиеше чай пред търговския център, е напуснал Дамаск преди 10 месеца. Той казва, че правителството трябва се бори с престъпността сред младите имигранти.

Шведската полиция е класирала най-криминогенната част на Розенгард сред 55-те квартала, където банди оказват "негативно влияние върху местното общество".

Насилието им подхранва недоволство, което е от полза за крайнодясната формация Шведски демократи. Тя бе трета политическа сила с 12,9 процента от гласовете на парламентарните избори през 2014 г., но сега подкрепата за нея нарасна до 27 процента според някои социологически проучвания.

Швеция води оживен обществен дебат за причините, поради които тя изпитва трудности с интеграцията, въпреки че има едно от най-нексенофобски настроените населения на света според социолози.

Според икономисти проблемите на Розенгард се крият в неспособността на свръхрегулирания трудов пазар да приеме хора без дипломи.

"Това, което смятахме за нещо положително в Швеция, изчезването на нискоквалифицирания труд, сега е най-голямата ни пречка, когато пристигат хора от други страни", обясни Андреас Берх, доцент в Лундския университет.

"Точно този тип работа е необходим, за да могат имигранти от по-бедни страни, които нямат висше образование, да влязат бързо на пазара на труда", смята той.

Други смятат, че толерантността на Швеция към другите култури може би влошава ситуацията.

Айе Карлбом, антрополог от Малмьо, който е живял в Розенгард, за да прави изследвания в областта си, критикува политиката на мултикултурализъм. Според него тя насърчава имигрантите "не просто да запазят, но и да развиват собствената си култура".

"Хората се оказват оплетени в нещо като етническа мрежа, което затруднява установяването на контакт с останалата част от обществото. Така става също по-трудно за тях да научат и езика", констатира той.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• швеция
• Малмьо
• бежанци