Всички знаем как започна Първата световна война. Натрупването на изолирани случаи на насилие дава ход на необратими военни операции, лишени от цялостна стратегическа насока и от по-голяма яснота на целите. Останалото е история: четиригодишно кръвопролитие, извършено в името на амбициозни цели, формулирани пост фактум от победителите, пише Збигнев Бжежински* във "Файненшъл таймс".

Още не е късно да се предотврати повторно развитие на този сценарий, този път в Близкия изток и по-конкретно в Сирия. Аз подкрепих първоначалното решение на президента Барак Обама да не използва сила в сирийската трагедия. Употребата на сила от страна на САЩ с цел да бъде отстранен от власт Башар Асад - за което толкова ревностно настояват някои от нашите приятели в Близкия изток - е безсмислена при липсата на реален консенсус за това както в Сирия, така и в Америка.

Независимо дали ни харесва, или не, Асад не е склонен да приеме призивите на Вашингтон да се оттегли от поста си, нито пък е изплашен от безразборните опити на САЩ да организират ефективна демократична съпротива срещу неговото управление.

Оттогава бе постигнат пробив в много трудните ядрени преговори с Иран, в които САЩ и Русия си съдействаха с други водещи сили за преодоляване на препятствията. Човек би си казал, че следващата фаза ще бъде ново усилие за уреждане на сирийския проблем, този път с помощта на важни страни като Китай и Русия.

Вместо това Москва избра да се намеси с военни средства, но без политическо и тактическо сътрудничество със САЩ - основната чуждестранна сила, правеща преки, макар и не много успешни, опити да свали от власт Асад.

Според някои информации Русия е предприела въздушни нападения срещу сирийски елементи, които са спонсорирани, обучени и екипирани от американците, нанасяйки материални щети и причинявайки човешки загуби. В най-добрия случай това показва военна некомпетентност от страна на Русия, а в най-лошия е доказателство за опасно желание да се подчертае американското политическо безсилие.

И в двата случая са заложени на карта бъдещето на региона и американският авторитет сред държавите от Близкия изток. В тези бързо изменящи се обстоятелства САЩ имат една единствена реална опция, ако искат да опазят по-големите си залози в региона - да поискат от Москва да спре и да се въздържа от военни действия, които пряко засягат американски активи. Русия е в пълното си право да подкрепя Асад, ако толкова много желае, но всяко повтаряне на току-що случилото се трябва да доведе до ответни американски действия.

Военноморското и военновъздушното присъствие на Русия в Сирия е уязвимо, изолирано географски от родината.

Русия може да бъде "разоръжена", ако продължи да провокира САЩ. Но по-добре ще е, ако Русия бъде убедена да работи със САЩ в търсене на по-широк подход за уреждане на регионален проблем, който да се издига над интересите на една единствена държава.

Ако това стане, дори ограничено американско-руско политическо и военно сътрудничество в Близкия изток може да доведе до положителен напредък в геополитически план: Китай може да поеме конструктивен ангажимент да парира опасността от по-голямо разпалване на Близкия изток. Пекин има значителен икономически интерес в това да предотврати по-широкомащабен конфликт в Близкия изток. Той трябва да бъде заинтересован не само от това да възпрепятства допълнително разпространение на хаоса, но и от това да увеличи собственото си регионално влияние.

Франция и Великобритания вече не могат да играят решаваща роля в Близкия изток. За САЩ е все по-трудно да го правят сами. Самият регион е разделен по религиозни, политически, етнически и териториални линии и се плъзга към все по-голямо насилие.

Това изисква външна помощ, а не нова форма на неоколониално доминиране. Необходима е американска мощ, интелигентно и решително приложена в търсене на нова формула за регионална стабилност.

Китай несъмнено предпочита да остане по-встрани. Вероятно страната си прави сметка, че така ще бъде в по-добра позиция да поправи щетите.

Но регионалният хаос може лесно да се разпространи на североизток и по-нататък да погълне Централна и Североизточна Азия. В такъв случай Русия и Китай може да изпитат неприятни последици. Но американските интереси и приятелите на Америка - да не говорим за регионалната стабилност - също биха пострадали. Така че е време за стратегическа смелост.

*Авторът на статията е бил съветник по националната сигурност на бившия американски президент Джими Картър

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• САЩ
• Русия
• Сирия
• Збигнев Бжежински