Дванадесетгодишният Лян Чжаолюй посещава импровизирано училище, помагайки същевременно на дядо си на полето. Подобно на него 61 милиона деца в китайските села живеят без родители, които са починали или са заминали да работят в града.

Наричат ги "изоставените деца". Повечето от тях са отглеждани от своите баби и дядовци или от други роднини, пише Йоханес Ейсел от Франс прес.

"Вкъщи обичам да гледам сериали за война по телевизора на баба и на дядо, но само след като съм приключил работа на оризищата", разказва Лян.

Заедно с по-малката си сестра, 10-годишната Юйсю, Лян всяка сутрин потегля по тесните и кални пътеки до шосето, където хващат автобуса за училище. Там те остават до петък, като спят в мизерно спално помещение. През уикендите те се връщат при баба си и дядо си и при оризището в Дунлан.

Баща им е починал, а майка им напуснала района преди две години, за да работи в града.

Дунлан е един от двата най-бедни окръга в Гуанси, автономен район, населен с малцинства, намиращ се в южната част на Китай, на границата с Виетнам.
Зад ръждясалите порти на тяхното училище в село Айдун, кацнало на върха на малка планина, учат 400 деца.

Друга ученичка тук - Ли Дандан, е изгубил двамата си родители през декември в автомобилна катастрофа. Тя живее сега при баба си, мизерстваща с пенсия от 300 юана на месец.

С къса коса под розова кърпа, 11-годишната Дандан върви пеша повече от час в планината, за да стигне до училището. Така тя спестява четирите юана, необходими й за билет за автобуса.

Други деца като тях - над два милиона по официални данни в Китай - са оставени изцяло на собствената си съдба.

В съседен Гуейчжоу четири такива деца на възраст между 5 и 13 години се самоубиха. По-големият брат отрови трите си сестричета, преди самият той да погълне пестицид. Тази трагедия развълнува страната.

В последния си документален филм "Трите сестри от Юнан" китайският режисьор Ван Бин разказва историята на три момиченца, оцеляващи в мизерията благодарение на изобретателността си.

Повечето от "изоставените деца" ходят все пак на училище. Но това са зле оборудвани селски училища, в които всичко липсва, казва Въй Цзисюе, преподавател от съседен окръг.

"Най-големият проблем за децата е питейната вода. Ние пием дъждовна вода поради липса на нещо по-добро. Но в сезона на сушите нещата се усложняват", казва той, застанал до опашка от ученици, които търпеливо чакат реда си пред едно кранче.

За тези ученици, които се прибират у дома всяка вечер - два часа ходене пеша за някои - храната е друг голям проблем. Училището не осигурява храна. Някои си носят кошници с обяд, а други гладуват по цял ден, допълва Въй.

Училището, в което той преподава, има двор, обграден от стена от груб камък и една единствена стая, в която се бутат 70 ученици. Всички класове са смесени.

На фасадата е изписано: "Обичайте страната си, обичайте труда, работете здраво и правете нововъведения".

Повечето от учениците не завършват образованието си, тъй като са заети с работата на полето.

След смъртта на майка си преди 3 години 12-годишният Лян Йоняо живее с баща си в махала, заобиколена от терасирани оризища. Училището му е на два часа път пеша. Влошаващото се здраве на баща му, който едва ходи, го притеснява.

"Виждам как се претрепва от работа и не знам какво да му кажа. Понякога имам чувството, че за него съм бреме", казва малчуганът.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Китай
• родители
• изоставени деца