При всичкия патос, с който официозни медии и многобройни агитки говореха за поредната среща на върха на ШОС /Шанхайска организация за сътрудничество/ в Уфа, ще отбележим, че руският политически елит зае доста сложна позиция спрямо тази организация. А именно: латентно и външно неочевидно, но дейно създава пречки за развитието й, пише Александър Князев в "Независимая газета".

Русия естествено не би склонила да поеме ролята на по-малък брат. Не разполага и с ресурси, за да участва наравно с Китай - икономиката и финансите й далеч не вдъхват оптимизъм. Москва впрочем би могла трайно да задържи водещата роля в сферата на сигурността, но руското ръководство прехвърли тази материя на други терени, двустранни и общи за Организацията на Договора за колективна сигурност.

Така де факто се примири с доминантата, зададена от Китай: Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) е инструмент, обслужващ икономическите интереси на Китай в пространството на това обединение. Остава само споменът, че то бе основано по-скоро като институция за регионална сигурност и допреди 8 или 10 години все още отправяше сигнали, че в тази сфера ще бъде алтернатива на ОССЕ и дори на ООН.

Днес дилемата на ШОС е твърде проста и се свежда до необходимия, също тъй прост избор: страните участнички работят съвместно по китайския проект "Икономически пояс на Пътя на коприната", търсейки в него изгодни за себе си позиции - или пък ШОС окончателно се превръща в една от многото регионални, макар и доста мащабни, площадки за преговори.

Годишните прояви на високо равнище вече показаха, че малко по малко основно съдържание стават двустранните срещи между държавни лидери в кулоарите на ШОС, а не самите форуми на върха, които да вземат обещаващи ефективност решения в интерес на всички участници.

Ръководствата на средноазиатските републики и на Казахстан явно бяха направили избор в полза на китайския проект дълго време преди срещата в Уфа. Опитите на Русия да си издейства специални условия за участие, запазвайки влиянието си в Средна Азия, не станаха решения в Уфа, тъй като бяха прехвърлени на равнище работни групи.

Това - колкото за пред хората, инак по китайския проект започна да се действа още от септември 2013 г. - щом наближи срещата на ШОС в Бишкек, председателят Си направи безпрецедентна по мащаба на инвестиционните оферти обиколка из средноазиатските столици. Тъй че, работи се въз основа на двустранни спогодби с Душанбе и Бишкек, с Ташкент и Астана, както и с Ашхабад, който не членува в ШОС. Последната остава за едното "комилфо" - за да се спази "приличие".

Можеше и да не обсъждаме нашироко развитието на ШОС, а да констатираме, че организацията все тъй е на път окончателно да се превърне във "външноикономическо министерство" на Китай. Сценарият впрочем може да претърпи корекции с оглед влизането в ШОС на нов пълноправен член - Индия, стремително развила дейност в региона, съперничейки с Китай. Китайско-индийската конкуренция може да породи и в ШОС, и в целия регион нови напрежения, като изтласква Русия все по-далеч и по-далеч . . .

Само по себе си всъщност членството на Индия в ШОС - камо ли влизането на Пакистан, няма да промени глобално ролята на това обединение в световната политика - самата Шанхайска организация по принцип не си го поставя за цел. Да, Пакистан е играч от значение за регионалната сигурност, но патронажът над тази страна се разиграва днес в съперничество между КНР и САЩ, а Русия е участник от второ ниво в процеса - наред с Узбекистан, Таджикистан и други.

Основният източник на нестабилност в региона - афганистанският конфликт, е свързан до голяма степен с пакистанската ситуация. Но този фактор щеше да е важен, ако ШОС бе поела отговорността да стане главен модератор в афганистанското уреждане. Обаче не демонстрира такъв стремеж и САЩ остават доминиращ фактор в цялата ситуация в Афганистан. И въпросът едва ли може принципно да бъде повлиян от срещите на афганистанския президент Ашраф Гани с президента Владимир Путин или с председателя Си Цзинпин в Уфа.

ШОС би могла да се нагърби с решаването на индийско-пакистанския конфликт, като създаде съответния механизъм; от коментарите на нюзмейкърите в Уфа обаче пролича, че организацията изобщо няма предвид подобно сътрудничество.

ШОС би могла да се откаже от услугите на МААЕ и като направи Иран свой пълноправен член, да формира собствена организация за контрол върху ядрените програми на страните участнички. Защото бие на очи, че МААЕ е пристрастна организация, че ДНЯО (Договорът за неразпространение на ядрено оръжие) действа избирателно, че е необходимо регионът да има собствен механизъм за контрол по ядрения въпрос.

ШОС обаче не дръзва да взема такива решения: явно никой участник, дори и водещият - КНР, няма готовност за такива предизвикателства към САЩ и Запада.

Оттук следва, че ШОС е организация с твърде ниска функционалност и тази функционалност все повече отслабва, отреждайки й само ролята на платформа за преговори. Навремето Западът доста се опасяваше от ШОС, защото виждаше в нея алтернатива на западноцентричното световно устройство. Напразни опасения, както изглежда.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Китай
• Русия
• Пакистан
• Индия
• Запад
• ШОС