Снимка: архив, Reuters

Минският мир изглежда е близък до своя крах. Въпросът е само в това доколко продължителен и разрушителен ще се окаже новият етап от "украинската война", пише Утро.ru.

Възобновяването на бойните действия в Донбас върна руснаците към вече позабравената реалност, предшествала Минските споразумения. От лавината постъпваща информация вече не е възможно да се определи кой "се е пропукал" първи.

И двете страни в конфликта се сочат една друга, привеждайки "солидни" доводи в собствена полза. Както съобщава РБК, според версията на представители на самопровъзгласилата се Донецка народна република /ДНР/ украинската армия е започнала обстрел с използване на тежко въоръжение през нощта срещу сряда по цялата линия на фронта. Представителите пък на украинската армия отричат да са имали инициатива при подновяването на бойните действия, обвинявайки за това т.нар. опълченци.

На този фон с явно безпокойство в Русия и не само беше прието изявлението на председателя на Съвета на федерацията /горната камара на руския парламент/ Валентина Матвиенко. "Не изключвам да възникне необходимост от провеждане на допълнително, извънредно заседание на Съвета на федерацията, затова ви моля да не заминавате надалеч и да поддържане контакт", цитира "Комерсант" по материали на Интерфакс думите на Матвиенко.

Точно това изказване развълнува експертите и доведе до сериозен ръст на активността на валутния и фондовия пазар. В крайна сметка стойността на долара на Московската борса беше 54,18 рубли, а на еврото – 61 рубли.

Толкова остра реакция е напълно обяснима. През март 2014 г. на спешно заседание на Съвета на федерацията сенаторите подкрепиха обръщението на президента на Русия Владимир Путин за въвеждане на войски в Украйна до нормализиране на ситуацията в тази страна. Скоро след това стана ясно, че че след референдум Крим става част от Русия, а украинските власти предприеха армейска операция в югоизточната част на страната. През юни постановлението за използване на руски войски в Украйна беше отменено.

Аналогията, както се казва, е налице. При това не е трудно да се досетим, че в настоящата изключително сложна политическа ситуация всеки намек за възможност за вкарване на руски войски на територията на съседната държава може да има непредсказуеми и тежки последствия.

Това най-вероятно беше бързо разбрано и в самия Съвет на федерацията. „Такова изказване не е имало. Честно казано, не знам откъде те /Интерфакс/ са взели това изказване. Факт е, че такова не е имало и ние настоятелно молим всички да не разпространяват тази информация, защото това не е истина. В най-скоро време никакви извънредни събирания не се планират“, каза пред „Комерсант FM” Ирина Романчева, началник отдел за връзки с медиите към Съвета на федерацията.

Малко по-късно и самите членове на Съвета на федерацията побързаха да заявят, че няма нищо ужасно в забележката на Матвиенко. Използвайки обаче напълно различни обяснения. Така например шефът на комитета по конституционно законодателство към горната камара на руския парламент Андрей Клишас заяви, че няма интрига в евентуално събиране на Съвета на федерацията на извънредно заседание, тъй като това може да бъде свързано с промяна на графика на работата на Държавната дума /долната камара на парламента/.

Клишас отбеляза, че Съветът на федерацията обсъжда приетите закони в продължение на 14 дни. „Затова заседаваме веднъж на две седмици. Предвид това, че през юни ще има почивни дни, свързани с Деня на Русия, може да се получи не две седмици, а три седмици, тъй като в тази връзка може да се промени графикът на Държавната дума. Това е всичко, няма никаква интрига в това, че Съветът на федерацията може да се събере на такова извънредно заседание“, съобщава „Комерсант“.

По малко по-различен начин обясни възможната причина за извънредна среща на сенаторите пред радио „Ехото на Москва“ шефът на комитета по отбрана и сигурност Виктор Озеров. „Аз като председател на комитета по отбрана и сигурност бях ориентиран, че е възможен такъв вариант на събитията. Нищо такова, не съм имал разговори нито на ниво Валентина Матвиенко, нито на ниво Администрация на президента“, обясни сенаторът. 

Озеров предположи, че спешното заседание може да бъде свързано с необходимостта от ратификация на законопроекти, които ще бъдат гледани по спешност в Държавната дума, или с влизането на Киргизстан в Митническия съюз.

Подобна реакция на сенаторите на последните събития и възможното извънредно заседание на Съвета на федерацията не толкова успокои обществеността, която следи събитията, но породи нови въпроси. Това се потвърждава от ситуацията във финансовата търговия и коментарите на водещи анализатори.

Практически никой от тях не се съмнява, че мирът, установил се след „Минск 2“, е близък до своя крах. И въпросът по-скоро е доколко продължителен и разрушителен ще се окаже новият етап от „украинската война“, каква роля ще бъде отредена на Русия в нея и на кого предстои да спечели от нея политически точки, а кой ще се окаже в политически нокаут, пише Утро.ru.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase