Снимка: архив Reuters

Последният път, когато американският град Балтимор беше арена на гражданско неподчинение, каквото видяхме през последната седмица, е през далечната 1968-ма година след убийството на Мартин Лутър Кинг.

Както тогава, така и сега, хаосът започва от гневната реакция на обществото – този път заради поведението на полицията при ареста на 25-годишния Фреди Грей, който издъхва при съмнителни обстоятелства на 19-ти април.

Разбира се, както посочва сп. “Нюзуик”, разликата е, че инцидентът не се случва във времената, когато чернокожото население е репресирано повсеместно. 63% от жителите на Балтимор са афроамериканци. Кметът на града Стефани Роулингс-Блейк също е с афроамерикански произход и печели изборите през 2011-та година с 87% от гласовете.

Още по темата

Шефът на полицията Антъни Батс също е чернокож, както и повечето полицаи. Балтимор, както Вашингтон, Филаделфия и Детройт, е политически център на афроамериканците. На този фон възниква въпросът къде всъщност е проблемът?

Според “Нюзуик” причините не са малко. Институциите, например, не се променят лесно и бързо, независимо кой е начело. Проблемите за чернокожите рядко са свързани с расистките възгледи на отделни властимащи личности, а по-скоро със структурни проблеми като бедност, разбити семейства и училища, предлагащи изключително лошо образование.

От друга страна Балтимор е един от най-опасните градове в САЩ. Процентът на убийствата през 2013-та година е 37 жертви на 100 хиляди души – това е повече от процента в Южна Африка.

Само в рамките на една седмица през юни преди 2 години са регистрирани 10 убийства и 28 престрелки в град с общо население 622 хиляди души. В Балтимор младите чернокожи често падат в жертва на полицейски куршуми, но в същото време много млади чернокожи падат в жертва от пистолетите на други млади чернокожи.

Това, естествено, не може да служи като извинение за балтиморската полиция, която през годините добива слава като извънредно насилствена.

Много млади афроамериканци негодуват срещу полицията, която непрекъснато ги спира за внезапни проверки, третира ги като престъпници, а не като съграждани. В същото време обаче на редовните обществени сбирки в най-проблемните квартали се чуват постоянни оплаквания, че органите на реда не са достатъчно твърди в борбата с престъпността.

В исторически план, през голямата част от 20-ти век, усилията на американската полиция са насочени върху опазването на бялото население и неговото имущество от чернокожите, но не и за предотвратяване на насилието между афроамериканците.

Според наблюдатели именно това е една от основните причини кварталите с чернокожи жители да страдат от толкова висока престъпност. Защото престъпниците не чакат втора покана, когато не са преследвани от закона.

Споровете не са решават с разговори или съдилища, когато се налага, а с юмруци, ножове и куршуми. Свидетелстването е позор. Така всеки опит на полицията да разреши някой случай завършва с неуспех при намирането на свидетели.

Убийствата в Балтимор са намалели с близо 1/5 от пика през 90-те, но това е далеч от средното ниво за страната. Полицията просто не смогва с ресурсите – около 3 хиляди полицаи трябва да се справят с всички ежедневни задължения и около 200 убийства на година.

Това претоварване бързо води до неудовлетвореност, липса на положителни резултати и драстично падане на доверието в цялата институция.

През 2005-та година “белият” кмет Мартин О'Майли залага на политика на нулева толерантност и настоява полицаите да спират и претърсват всеки подозрителен младеж за притежание на наркотици или незаконно оръжие. В същата година са извършени над 100 хиляди ареста.

Впоследствие тази практика е прекратена, но конфликтът между чернокожото население и полицията вече е налице. Бездната в доверието е огромна.

За успешна борба с организираната престъпност е нужен дългосрочен план, нужна е среда, в която хората да са убедени, че законът ги пази. И да са готови да сътрудничат с полицията.

Само така може да се изгради мрежа от информатори, която да даде предимство на органите на реда и да помогне за идентифицирането на “големите риби”.

Проблемът с тези дългосрочни планове е, че за реализирането им са нужни време, пари и късмет. И промени в мисленето, каквито са доста трудни за постигане.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase