Колко много Гърция значи за Европа? Това е въпрос, който се задава от европейските представители, след като преговорите относно спасителната програма за Гърция става все по-интензивни, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Отговорът е от значение, защото той ще помогне да се определи колко далеч ще стигнат правителствата, за да удовлетворят икономическите искания на министър-председателя Алексис Ципрас и дали те са склонни да приемат евентуално развитие, което би могло да доведе до напускане на Гърция както на еврозоната, така и евентуално на Европейския съюз.

За Уинстън Чърчил Гърция – с „нейната безсмъртна слава“, както казва той по време на своята реч за Желязната завеса във Фултън през 1946 г. – има значение по емоционални и стратегически причини. С наближаването на края на Втората световна война той изпрати британски войници да се борят с комунистите с цел страната да не попадне под доминацията на Москва.

През последните 70 години комбинацията от емоции и възприетата стратегическа значимост накараха другите европейски правителства да гарантират, че Гърция ще остане близка със Запада и Европейския съюз (ЕС).

Атина се присъединява към блока през 1981 г. след падането на военната диктатура на фона на „твърдението, че гърците са били тези, които са измислили демокрацията, и че не може да има Европейски съюз без люлката на демокрацията“, казва Джонатан Еял от мозъчния тръст по сигурност и отбрана Royal United Services Institutet. Гърция бе приета в еврозоната две десетилетия по-късно, въпреки че само някои от нейните партньори вярваха, че гръцката икономическа статистика може да се вземе на сериозно.

Населението на Гърция е само 11 млн. души, а нейната икономика съставлява около 2% от брутния вътрешен продукт на еврозоната. „Гърците винаги са били в състояние да се възползват от своите претенции да бъдат по-големи, отколкото оправдава размерът на икономиката им“, смята Еял.

През последните години някои политици – най-вече в Германия – се измориха от тази самонадеяност. Преди германският канцлер Ангела Меркел да затвори дебата през 2012 г., част от германските политици създадоха това, което другите наричат „теория на стабилността“ („ballast theory“). Според нея недисциплинираността на Гърция заплашваше да потопи кораба на еврозоната. Ако Гърция бе паднала зад борда, корабът щеше да плава по-нагоре във водата.

По онова време това, което бе причината Берлин и другите да замлъкнат, бе сигналът, който щяха да изпратят. Вместо като временен съюз еврозоната щеше да изглежда като брак по сметка, който можеше да се сключи и прекрати по собствена воля.

Това би причинило големи разходи за другите държави от еврозоната, тъй като инвеститорите щяха да изискват по-високи лихвени проценти, за да финансират уязвимите икономики – лихви, които биха могли да се повишат твърде рязко, без значение дали ще има полъх на финансова криза. Тази потенциална цена на гръцкия изход остава, въпреки че мнозина анализатори считат, че незабавното финансово падение ще бъде по-ограничено в сравнение с 2012 г.

Въпреки това през последната година назря друг риск, който може да промени сметките – възможността руският президент Владимир Путин, който предизвика западните норми чрез анексирането на Крим и чрез подкрепата, която оказва на сепаратистите в Украйна, да запълни празнотата и да спечели отритната от своите европейски съседи Гърция.

Мнозина гръцки граждани традиционно симпатизират на своите ортодоксални християни в Русия. Може би Путин, който в четвъртък покани Ципрас в Москва през май, може да привлече Атина по-близо до своята орбита. От тази гледна точка Гърция е „самолетоносач в центъра на Средиземно море“. Загубата е „немислима“.

За други, въпреки че финансовите последствия от гръцкия изход от еврозоната може и да са налице, стратегическите последици са минимални. Разбира се, казва Еял, Гърция може да има „неприятна стойност“, ако бъде оставена да излезе. Но той смята, че страната вече е трън в очите на страните членки на ЕС, имайки предвид и споровете относно Кипър, Македония и други проблеми. Гръцката политическа класа „никога не показа солидарността, за която моли другите“, смята той.

Каквато и да е истината, присъединяването към еврозоната изложи на слабости гръцката политическа система, която все още се опитва да осуети както своите съюзници, така и собствения си народ.

В Гърция имаше демокрация преди другите два компонента, които политологът Франсис Фукуяма смята, че са важни за една модерна политическа система – силна държава и върховенство на закона.

Резултатът бе, че гръцката „клиентелистка“ политическа система, в която победителите на изборите облагодетелстват своите приятели и семейства, остава в центъра на вниманието и днес.

Един от въпросите, който европейските политици задават, е дали Ципрас ще пречупи тази клиентелистка традиция или той ще се ръководи от принципа на обичайния бизнес, според който „сега е наш ред“.

Ако става дума за първото, неговите европейски партньори могат да бъдат склонни да приемат гръцките искания при условие, че правителството се ангажира с изпълнението на важни реформи. Ако става дума за последното - те в крайна сметка могат да бъдат склонни да поемат риска да се хвърлят по течението.

Икономически новини четете в Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• напускане
• еврозона
• Гърция
• ЕС