Република Гърция избра да гласува за своите национални интереси, за патриотизма. Както личи, склонността на Брюксел да пренебрегва националните интереси е предизвикала твърде тежка политическа криза в ЕС и еврозоната. Евроколониализмът отнесе чудовищен шамар, но Ангела Меркел все така повтаря предишните мантри. Тя още не вижда тук началото на края на европейското единство, пише Любов Люлко в "Правда".

Гърция пренаписва историята

"Днес гърците пренаписаха историята - заяви Алексис Ципрас, лидерът на лявата коалиция СИРИЗА, спечелила предсрочните парламентарни избори в Гърция. - Тройката (на кредиторите: ЕС, Европейската централна банка и МВФ) вече не съществува за нас. А мерките за твърда икономика ще останат в миналото. Елитът и олигарсите изгубиха срещу нас. Да възстановим сега своето достойнство и суверенитет."

Победата на блока СИРИЗА бе сензация - наистина очаквана, но колко пъти вече проваляна заради машинации на властите (спомнете си шотландския референдум). В Гърция обаче надмощието на патриотите бе толкова силно, че нямаше как да се скрие.

Сутринта в понеделник се разбра, че СИРИЗА е събрала над 36 процента от гласовете, които й гарантират 149 от общо 300 места в парламента. За да формира абсолютно мнозинство, тя покани в парламентарна коалиция националисти от другия - десния фланг.

Партията Независими гърци (то се знае, също евроскептици) влезе в парламента с 13 депутати.

Обединяването на националистите от двата политически фланга е знак, че гърците са гласували за отказ от външното управление на страната. Ще посочим, че делът на партиите, бранещи тази най-нова форма на колониализъм, спадна от 80 през 2008 г. на 30 процента от гласовете в новия парламент (партиите Нова демокрация и ПАСОК). Ясно защо.

През управлението на центристите пенсиите намаляха средно с 40 на сто, данъците върху недвижимите имоти нараснаха в пъти, безработицата скочи на 26 процента (и над 50 на сто сред младежта) - а хората, неуспели да си намерят работа до 12 месеца, изгубиха и помощите за безработица, и достъпа до държавната медицинска помощ.

От Германия още не се чуват нови изявления, Ангела Меркел не мръдва ни на косъм от мантрата: "Гърция трябва да изпълни поетите ангажименти". Реагира обаче белгийският финансов министър Йохан ван Овертвелд, заявил за Асошиейтед прес преди заседание с европейските си колеги: "Може да стане въпрос в какъв контекст ще обсъждаме реструктуриране на дълга (гръцкия дълг, надминал 170 процента от БВП, 340 милиарда долара)".

"Гърция трябва обаче да спазва правилата на валутния съюз в сегашния им вид" - "с други думи, може да промените някои неща, но радикални промени са невъзможни", поясни Ван Овертвелд.

Дали е така? Шефът на външнополитическия отдел в СИРИЗА Костас Исихос каза в интервю за "Росийская газета", че гърците не ще могат да си изплатят дълга и за 10 поколения. "Първата ни задача ще е да възстановим суверенитета на Гърция", заяви политикът. Според него част от дълга е незаконна, затова трябва да се свика общоевропейска конференция с участието на всички страни от ЕС.

Като приоритет номер две ще работим с политическите си съюзници в Европа с цел да предотвратим икономическото и геополитическото влияние, което Берлин се опитва да наложи, особено в Югоизточна Европа и на Балканите, допълни Исихос.

Гърция пое курс към Русия и БРИКС

СИРИЗА се кани да сътрудничи в тази сфера с БРИКС и Русия. "Гръцко-руските отношения са далеч по-дълбоки от днешния дневен ред. Имаме обща религия, културни корени, исторически връзки, еднакви са даже много от имената ни", каза политикът.

В предизборната си програма СИРИЗА увери, че ще настоява за вдигане на санкциите срещу Русия. Освен това планира участие в проекта "Турски поток". "Гърция, Русия и Турция ще могат да работят съвместно за транспортиране на газа, необходим на европейците", отбеляза Костас Исихос.

"Членуваме в НАТО и не се каним в близко бъдеще да напуснем организацията. Но като пълноправен член смятаме да покажем, че също имаме мнение. Не искаме вечно да играем ролята на "добрия ученик", добави той.

Подобни нагласи впрочем се открояват и в правителството на Виктор Орбан. Неотдавна той заяви, че Унгария няма намерение да се въвлича в студената война на САЩ с Русия.

Съюзник на унгарците и гърците може скоро да стане Испания, където набира сили евроскептичната партия Подемос. Ирландската националистическа партия Шин Фейн също излиза на предни позиции в страната си. И нищо чудно през 2017 г. във Франция да дойде на власт Марин Льо Пен.

"Радвам се, че гръцкият народ току-що нанесе на Евросъюза демократична плесница с чудовищна сила", писа в Туитър ръководителката на френската партия Национален фронт.

Дори Великобритания също иска раздяла с ЕС и заплашва да изтегли за по-рано планирания референдум за излизане от общността, тъй като общинските избори бяха спечелени от евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП). "Гръцките избори ще засилят неяснотата в Европа. Тъкмо
затова Великобритания трябва да следва плановете си, гарантирайки сигурността в своя дом", писа в Туитър британският премиер Дейвид Камерън.

Как да се постъпи с дълговете на Гърция

Ангела Меркел безспорно може да ликвидира правителството на СИРИЗА, например като спре финансирането на Гърция чрез Европейската централна банка - за еврозоната обаче това ще е началото на края. Осъществими ли са гръцките планове за частично опрощаване на дълга?

Гърците настояват, че има прецедент. Напомнят, че на Лондонската конференция през 1953 г. европейската общност отписва голяма част от дълговете на Западна Германия, отваряйки пътя към т. нар. германско чудо - бързо възстановяване на мощната икономика на страната.

"Знаем, че преди около месец, когато се разбра, че СИРИЗА ще спечели, канцлерът Меркел започна да заплашва с изключване на Гърция от еврозоната", каза пред "Правда" Теодора Яници, директор на Гръцкия културен център в Москва.

"Нас, гърците, това не ни плаши: нека да излезем от Шенген, от еврозоната, защото през последните години страната затъна в мизерия, финансово-икономическото положение на народа много се влоши. Да се страхуваме, че ще ни изведат от зоната на еврото и ще останем без пари - че ние тъй и тъй сме в безпаричие. Нека да излезем от еврозоната, да запазим националната си валута, после ще видим как ще се развият отношенията, ще заличим дълга, който ни бе натрапен изкуствено. А повече от самия дълг са лихвите, трупани през последните години", коментира тя.

Според Теодора Яници, ако една страна следва политиката на МВФ, това я държи дълго време в робия. "Показва го и примерът на Русия. И едва след като дойде новото ръководство, Владимир Путин, Русия в края на 90-те се разплати с МВФ и в икономиката взеха да се подреждат нещата", поясни експертът.

Нека добавим и примера с Аржентина. След като през 2002 г. страната освободи своята валута, обвързана от 10 години с долара, местната икономика започна бърз растеж поради много ниския курс на песото спрямо щатския долар.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• дълг
• Русия
• Гърция