Не сепаратизъм, а бедност плаши Молдова

Молдова - бивша съветска република изправена пред сепаратизма на рускоезичен регион, се тревожи от евентуално повторение на украински сценарий в нея, но жителите й се страхуват преди всичко от влошаването икономическата ситуация, която и без това вече е катастрофална, пише в материал на Франс прес.

Руски военен контингент е разположен от началото на 90-те години в сепаратисткия регион Приднестровие с рускоезично мнозинство, точно както украинския полуостров Крим, който беше присъединен към Русия. Руското командване обяви в края на миналата седмица, че е извършило маневри в Приднестровието.

На централния пазар на столицата Кишинев хората се тревожат за момента най-вече от рисковете от влошаване на бедността в случай на дестабилизация. "Пенсиите и сега са малки и недостатъчни. Подобен хаос би причинил още повече щети", заявява 58-годишната Зеновия. Пенсията й от 60 евро месечно я принуждава да продължи да
продава хляб на пазара през всички ден от седмицата, за да преживява. Тя се страхува и от подновяване на въоръжения конфликт от началото на 90-те години. "Не бихме искали това да се повтори. Имаше загинали, много жени останаха вдовици", казва Зеновия.

Молдовският президент Николае Тимофти открито посочи заплахите за неговата страна. "Има много общо между събитията в Крим и ситуацията в Приднестровието, сепаратисткия руски регион в източната част на страната на границата с Украйна, подчерта той. Властите в Приднестровието биха искали да се присъединят към Русия.

Територията с 550 000 жители се отцепи през 1990 г., когато се разпадна Съветския съюз, за да избегне риска, който според нея съществуваше, от "румънизация" в Молдова, която до голяма степен е румъноезична и граничи с Румъния. Молдова беше румънска територия до Втората световна война.

След като получи незавимост през 1991 г., Кишинев се опита да си върне Приднестровието, но без успех. Кратка война, която приключи през 1992 г., включваща интервенция на руските сили, отне живота на стотици хора. Оттогава Русия поддържа войници в Приднестровието, против волята на молдовското правителство и въпреки ангажимента, поет през 1999 година, да ги изтегли.

Мнозина обаче смятат, че Москва има по-малко интереси в Приднестровието, отколкото в Крим. "Вярвам, че руснаците нямат нужда да присъединяват толкова малка територия, която вече е окупирана от тяхната армия", твърди икономистът Виктор Грама.

"Не вярвам, че ще се случи същото като в Крим. Нашето Приднестровие изобщо не представлява същия интерес за Русия", смята и Николае Спану, продавач на градинарски ножици, който по-рано е работил в Европа и Русия, за да свърже двата края.

Впрочем, мнозина от хората на централния пазар смятат, че с присъединяването на Крим Русия поправя "историческа грешка". "Присъединяването на Крим към Украйна през 1954 година беше грешка. Владимир Путин просто я поправи", смята Спану.

Сега обаче сближаването с ЕС е това, което поражда надежди. Молдова е една от двете страни от бившия съветски блок, наред с Грузия, които парафираха споразумение за асоцииране с ЕС по време на срещата на върха на "Източното партньорство" във Вилнюс през ноември, докато Украйна внезапно се отказа. Молдовският президент настоя ЕС да ускори подписването, а следователно и влизането в сила на споразумението, предвид
събитията в Украйна.

"Надявам се, че Молдова ще влезе в Европейския съюз. Ние се надяваме, че това ще ни позволи да имаме по-добри пенсии, по-почтени управници", казва Зеновия.

Според Спану обаче "страната не бива да се принуждава да избира между ЕС и Русия", която остава важен търговски партньор. Притисната между Румъния - член на ЕС, на запад, и Украйна, Молдова с нейните 3,5 милиона жители е най-бедната страна в Европа с БВП от 2037 долара на глава от населението през 2012 г. по данни на Световната банка (спрямо 40 хиляди долара във Франция).

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase