България се отказа от проекта с руско участие за изграждане на АЕЦ „Белене“, но не се отказа да дружи с Русия, поне на думи, посочва ИТАР-ТАСС в коментарен материал на Игор Броварник.

„Българският премиер Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев подчертаха веднага след огласяването в сряда на официалното решение на правителството за „Белене“, че отношенията между България и Русия не се ограничават до един проект, а напротив, трябва да се развиват и в други направления.

Самият Борисов също в сряда цинично оцени руско-българските отношения на 600 милиона евро – точно толкава плаща България годишно за доставяния от Русия газ“, пише в материала.

Авторът цитира думите на премиера Бойко Борисов, че "Германия плаща за руския газ по 330 долара, а България – по 600. Надявам се, че преговорите, които ще проведем, ще позволят да се намали тази цена, за да може отново да се говори за българо-руски приятелски отношения".

Според Броварник така премиерът ясно е дал да се разбере, че дружбата между двете страни ще има особено финансово-прагматичен характер.

Той обаче посочва, че в определението „дружба по сметка“ между България и Русия никак не се вмества отказът от проекта за АЕЦ „Белене“, „който е нужен повече на България, отколкото на Русия“, пише авторът. Той цитира шефа на Росатом Сергей Кириенко, че „при общ портфейл от поръчки за 20 блока за АЕЦ, който сега има Росатом, отказът от една електроцентрала е несъществена загуба“.

Броварник определя като фантастични плановете на правителството ни за преместване на готовия за АЕЦ „Белене“ реактор в АЕЦ „Козлодуй“ и за строителство на газова електроцентрала на мястото на планираната АЕЦ „Белене“. Те „предизвикват съмнение в България дори сред най-яростните противници на проекта“, пише авторът.

„Мнозина в България сега се замислят за бъдещето на българската ядрена енергетика. След заседанието на парламентарната икономическа комисия в сряда премиерът дори допусна възможността за строителство не само на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, но в перспектива на 8-и, което вече изглежда съвсем утопично предприятие“, посочва авторът.

Припомняйки, че в момента от шестте блока в „Козлодуй“ работят 5-и и 6-и, като лицензът на първия изтича през ноември 2017 г., а на втория през октомври 2019 г., Броварник пише, че след тяхното спиране България ще се превърне от износител във вносител на електроенергия.

„Предизвиква недоумение и предложението на правителството за построяване на газова електроцентрала на мястото на площадката на АЕЦ „Белене“. Тази идея в България вече беше наречена „техническа авантюра“, тъй като не е известно как ще се осъществяват доставките на газ до планираната електроцентрала, намираща се в регион без газова инфраструктура. ... Местните противници на този проект с явна ирония казват, че неговата реализация ще е възможна само, ако Русия доставя газ за централата безплатно предвид решаването на проблема с неговото транспортиране“, посочва Броварник.

„От какво е заплашена България след отказа от „Белене“, защо едни наричат решението на българското правителство политически и икономически правилно, а други предричат крах на националната атомна енергетика и прогнозират, че страната ще отиде в енергийната периферия не само на Европа, но и на света? Политически правилно наричат това решение онези сили, които не са заинтересовани от излизането на Русия на енергийния пазар на страна от ЕС. Затова, обяснявайки закриването на проекта, ключова е думата „политика“ и в никакъв случай не „икономика“, пише авторът.

Той обръща внимание и на проблема с поскъпването на електроенергията, като дава за пример цените през изминалата особено студена зима.

Без привличане на допълнителни мощности, функциите на които в бъдеще можеше да изпълнява АЕЦ „Белене“, България се обрича на "енергиен глад" и като резултат от това ще бъде принудена да внася електроенергия, заключава Игор Броварник.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Бойко Борисов
• АЕЦ Белене
• АЕЦ Козлодуй
• Игор Броварник
• газова електроцентрала