Няколко версии се появиха за причините за трагедията с круизния кораб "Коста Конкордия" на италианската компания "Коста Крочиере" .

Според холандска пътничка капитанът на кораба Франческо Скетино бил непосредствено преди трагедията в един от баровете в компанията на красива дама, пише италианският вестник "Стампа".

Много повече са обаче твърденията, че трагедията е станала заради каприз на капитана, който искал да доближи кораба възможно най-близо до остров Джилио, за да угоди на шефа на сервитьорите Антонело Тиеволи, пишат изданията. Тиеволи не успял да получи отпуск, за да си отиде на острова, откъдето бил родом.

Самият Антонело Тиеволи е в шок, след като беше набеден за неволна причина за катастрофата, съобщава "Стампа". Негови близки призоваха медиите да го оставят на мира. Тиеволи се е барикадирал в жилище в градчето Розиняно Солвей, в провинция Ливорно, и там е бранен от роднини и приятели.

Версията за неволната вина на Тиеволи се подкрепя и от съобщение на сестра му Патриция във Facebook, в което тя казва, че Антонело съвсем скоро ще се доближи "много, ама много близо до родния си остров". По този начин трагедията е била предизвестена половин час по-рано, пише вестник "Кориере дела сера".

Още един човек е набеден за евентуална причина за крушението, допълва вестникът. Това е бившият капитан на "Коста Конкордия" Марио Паломбо, който също е родом от остров Джилио.

Твърди се, че Скетино е доближил кораба близо до острова, за да поздрави с корабната сирена именно Паломбо. Последният обаче се защитава, като подчертава, че в момента на драмата не е бил на Джилио, а в Гросето.

Вестник "Република" припомня, че днес Скетино ще бъде разпитан за първи път от прокурора на Гросето, който е поел случая. Очаква се арестът му да бъде продължен.

В миналото Скетино е проявявал също безразсъдство. Последния пример е пресен и датира от 17 декември 2011 г. в Марсилия, когато той настоял корабът "Коста Конкордия" да излезе от пристанището въпреки силната буря и противопоставянето на екипажа.

Италианските вестници коментират още, че положението на Скетино се влошава от изнесените информации за разговор между него и пристанищните власти на Джилио. Последните го приканвали да се върне отново на кораба, за да ръководи спасителните операции лично, а Скетино от своя страна казвал, че води операциите и от брега, но питал колко са жертвите.

Френските вестници "Монд" и "Фигаро" свързват темата за трагедията със стремежа към гигантизъм при конструирането на корабите.

Като пример за надпреварата в тази насока се посочва друг лайнер - дългият 350 метра "Оазис на моретата", който има сгъваеми комини, за да може да минава под мостовете и който може да побере до 6360 пасажери и 2000 души екипаж.

Конструктори дори обмислят варианти новите лайнери да бъдат оборудвани с мини метро, така че пасажерите да се придвижват по-лесно в тях, пише вестник "Фигаро".

Гигантизмът при товарните кораби позволява превоза на повече товари дори и при същия брой персонал, но гигантизмът при круизните кораби води до повече пасажери.

И двата вида кораби естествено са оборудвани със съответния брой спасителни жилетки и лодки, но когато стане някакво бедствие, ще бъде много трудно само за една страна да изпрати необходимата помощ на аварирал гигантски кораб, пише "Фигаро".

Ако аварията пък стане не близо до бреговете на дадена страна, а насред морето, как да се евакуират примерно 8000 души или 15 000 контейнера товар, пита вестник "Монд".

Гигантските кораби имат и други проблеми, като например това, че не могат да преминават навсякъде. Затова се налага пригаждането на някои трасета и канали като Панамския канал например. Като цяло трагедията с "Коста Конкордия" поставя под въпрос стремежа към изграждане на все по-мащабни плавателни съдове, заключава вестник "Монд", цитиран от БТА.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Италия
• Коста Конкордия