Борбата в Либия наближава края си. Бунтовете в предградията на Триполи, дезертирането на някои военни части, отбраняващи столицата и най-вече сцените на ликуващи хора по улиците сочат, че режимът е на ръба.

Отчаяните призиви за незабавно прекратяване на боевете от говорител на правителството, подчертават това впечатление, пише Guardian в редакционен коментар. 

Ситуацията в Триполи в момента не може да бъде оценена точно, но очевидно няма съмнение, че силите на опозицията надделяват, благодарение на прецизните атаки на международната коалиция, обобщавана с „господин НАТО“.

Великобритания и Франция поведоха офанзивата срещу Либия водени от неправилната преценка, че на режима му трябва само малко военен натиск, за да се срине в морето на народното недоволство. Трябваше да е лесна война с големи политически ползи, които да поставят западните държави на правилната страна на Арабската пролет след колебанията им в началото на революциите в Тунис и Египет. 

Вместо това се превърна в дълга битка, а очакваните ползи от подкрепата на арабските революции се размиха с отминаването на еуфорията около промяната в Тунис и Кайро и нарастването на подозрението сред арабите за мотивите на Запада. 

На всичко отгоре притесненията, че щедрата демонстрация на военновъздушна мощ няма да донесе ясна победа в Либия, бяха заменени от страх за бъдещето на Либия след победата. Този страх се задълбочи след скорошното убийство на Абдел Фатах Юнис, военния командир на бунтовниците и последвалото разпадане на въстаническото правителство. Това знак за нестабилност ли беше или ход, с който да се отстранят ислямистите, заподозрени, че са отговорни за смъртта му. 

От много дълго време въпросът кога и как ще дойде краят на режима вече е по-маловажен от темата кого и какво ще донесе новата ера. Естествено, около този въпрос витае призракът на Ирак.

С военната си намеса там Западът по невнимание пусна на свобода сили, за чиято мощ и даже съществуване не подозираше, от части и заради това, че не бяха изслушани всички съвети преди интервенцията. 

В Либия Преходният национален съвет, със съветите на Запада, състави доста посредствен план. Една от мерките в него е да бъдат задържани части от силите за сигурност на полковник Кадафи, за да се избегне иракската грешка с разпускането на въоръжените сили. Иракската армия не беше използвана срещу мирното население с мащаба, с който бяха използвани части от либийската войска, така че паралелът е спорен. 

Има още един много важен дефект в паралела с Ирак, защото в Либия няма да има чуждестранно военно присъствие. Този урок е научен. Но при липсата на такъв вид контрол, който САЩ и съюзниците можеха да упражняват, и за съжаление да объркат в Ирак, кой ще е в състояние да влияе на ситуацията в Либия да се развие в към добро?

Краткият отговор е либийците. Има много доказателства за здрав разум, демократични инстинкти, идеализъм и морал, както и за професионализъм, които чакат да бъдат побутнати в Либия. Опитът обаче показва как такива елементи могат да бъдат заобиколени или пропилени, когато по-агресивни сили се борят за надмощие. 

Либийците ще имат нужда от помощ. Тя може да дойде от Европа и Америка, както и от по-големия арабски и мюсюлмански свят. Катар, заради щедрата финансова помощ, вече изпъкна като държава, която може да има влияние, непропорционално на размера й.

Но Египет и Тунис, съседите на Либия, чиито революции вдъхновиха усилията на либийците да се отърват от Кадафи, са тези, които ще изгубят най-много, ако Либия се залута в пътя си и които ще носят специална и вероятно твърде тежка отговорност. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• войната в Либия
• Либия след Кадафи