Секретарят на японското правителство Юкио Едано. Снимка: БТА
fallback

Пред лицето на трагедията японците проявяват не само мъжество, но и алтруизъм. Магазините намаляват цените, компаниите собственици на търговски автомати раздават питейна вода безплатно, отбелязва британският журналист Ед Уест в „Дейли телеграф“.

Но най-забележително е, че няма никакви грабежи и мародерства, е удивен той.

А мародерството е характерно за други народи, включително и смятащи себе си за цивилизовани. Грабежи имаше и във Великобритания при наводненията през 2007 г., и в Чили след земетресението, и в САЩ под удара на урагана „Катрина“ през 2005 г.

Въпреки ужасяващата картина на разрушенията в района на бедствието мнозинството японци запазват хладнокръвие.
 
Руснаци, оказали се в разрушената префектура Мияги, са поразени от търпението и спокойствието на местните жители. „За тях е неприлично да се плаче пред хората“.

Мъжеството и взаимопомощта на японците отбелязват и руски студенти, които учат в Япония, пише NEWSru.

Онези, чиито домове не са пострадали от земетресението и вълните цунами, отварят вратите си за останалите без покрив, хранят ги.

В пострадалите райони непрекъснато се изпращат пратки с помощи. С всички сили се стараят да помогнат както обикновени хора, така и големи предприятия.
 
„Японците продължават да се държат с голямо достойнство. Външно можеш да си помислиш, че няма никаква паника. Но почти всеки признава, че се вълнува, изплашен е, притеснява се. Японците се държат много дисциплинирано, изпълняват всички молби на властите и спасителите. Благодарение на това успяват да избегнат сериозни проблеми, каквито биха възникнали при паника в която и да е друга страна по света. Мародерство, безредици, масово безумие – японците не са заплашени от това. Това е нация, от която сега целият свят взима пример“, съобщава кореспондентът на „Комсомолская правда“ от Токио.

Дори известните с издръжливостта и трудолюбието си японци са поразени обаче от удивителната устойчивост на секретаря на правителството Юкио Едано, който постоянно информира японската и световната общественост за работата по преодоляването на последиците от земетресението, вълните цунами и взривовете в АЕЦ.
Блогъри са изчислили, че Едано не е спал 105 часа, пише „Дейли телеграф“.

Едано наистина се появяваше на екраните на всеки час, а понякога и по няколко пъти на час, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.

Неравнодушни потребители на Twitter пишат за edano_nero: "Неро" на японски значи „отивай да спиш“, а за войниците пък, които вероятно няма кога да хапнат: jietai – tabero, което означава "Яжте".

Накрая, когато Едано изчезна от екраните на телевизорите, в профилите си въздъхнаха: след 105 часа той очевидно е легнал да поспи. Но в 5 часа във вторник Едано отново застана пред камерите, за да отговаря на въпросите на журналистите. Следващото му появяване беше в 16,30 часа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

183

Анонимен

преди 13 години

Не си струва да ти отговарям, но изобщо не си прав. Централите издържаха трус от 9 по Рихтер, моля да посочиш коя друга централа в света със сигурност ще издържи нещо подобно. Пострадаха от цунамито всъщност. А щом им препоръчваш да не строят АЕЦ, щото са земетръсни - какво по дяволите да строят? ТЕЦ-ове като нас, за да замърсят цялата си територия? Или може би на тях не им трябва електричество?!?

182

Мимоходом

преди 13 години

Боли ме в дълбочините на сърцето ми - възкликва Еремия, когато вижда запустяването в края на човешката история. - Сърцето ми се смущава в мене, не мога да мълча; защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой. Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава.Гордото носене на човека ще се наведе и надменността ще се унижи и само Господ ще се възвиси в оня ден. И идолите съвсем ще изчезнат... цитати от Библията и обяснение за случващото се в Япония и света...

181

sympathy

преди 13 години

Това е колективно възпитавания дух на самурая - сакаи - за японеца честта и достойнството значат много повече от живота. Бабата с отрязаните крака не ревеше - тя се кланеше на войника който я спаси. Дечицата на 3 годинки в лодката не плачеха, а чинно изпълняваха командите на гребеца. Родителите на изгубения син не се тръшкаха и отчайваха, а действаха по каналния ред. Да запазиш кураж, сили, постоянство, вяра в колективните усилия - така човек става по-голям дори и от природата.

fallback