Скопски учен за "македонството и българизма"

"Оспорването на македонската идентичност през изминалите векове от многобройни чужди пропаганди губи всякакво значение, ако започнем да говорим със силата на аргументите, които сочат обратното", твърди македонският учен Горан Калогьера в публикация във вестник „Нова Македония“.

Ето по-нататъшният публикуван текст: „Безспорна истина е, че с идването на македонските славяни в южната част на Балканите македонският славянски ентитет под формата на обединени склавинии представлява само един от източниците, от които ще се създаде македонската нация.

Независимо от българските владетели, които са управлявали територията на днешна Македония, македонските славяни са били тук, и то не само като фермери, животновъди или войници, но и като част от феодалната и църковната прослойка.

Конфликтът между Климент Охридски и българския княз Симеон около писмеността и последователната отдаденост на Климент към традицията на Кирил и Методий представлява началото на диференциацията на македонството и българизма, особено ако се знае, че старославянският език без никакво съмнение се основава на южномакедонски говор от околностите на Солун.

500-годишният турски ярем над македонците не е означавал прекъсване на националното чувство. Ако не в писмеността, той се усеща и живее в народната песен, която с езика си съхранява македонската народна традиция.

През ХІХ век има редица големи хора, истински патриоти, реформатори, учебникари, поети, лингвисти, които с веща мимикрия с оглед на обществено-политическата ситуация, терора на гръцките владетели и гнета на турците изразяват националните си чувства и възрожденския си дух, който в края на ХІХ век окончателно бива дефиниран от комитата, пълководеца и македонски войвода Георгия Пулевски.

Той недвусмислено пише и обявява, че македонците са народ и че Македония е тяхната татковина: „Нашето отчество се велит Македонија и ние се именуваме с Македонци“.

От този момент всичко е различно. В този контекст трябва да се разглежда Кресненското въстание като първи изключително македонски военен отпор срещу турския агресор.

Появата на Кръсте Мисирков поставя началото на нормирането на македонски литературен език, тъй като неговите предложения за централномакедонските говори като основа на бъдещия литературен език са приложени много по-късно на практика.

Сбирката на Кочо Рацин „Бели мугри“ е още един от редицата македонски бисери и неговият призив „ќе победиме“ остава водещ за много млади антифашистки ориентирани сънародници.

Резултатът от антифашистката борба и приносът на македонския народ в освободителната война през 1944 г. има за резултат Първото заседание на антифашисткото събрание на Македония, проведено в манастира „Прохор Пчински“.

Този исторически акт представлява основаване на правна, независима, свободна и призната по света македонска република като една от съставните цялости на бившата югославска държава.

Искам да подчертая, че в процеса на създаване на македонската държава от началото на 6 век и чак до 20 век, или по-точно през 1991 г., са участвали хиляди известни и неизвестни хора, които са носели в сърцата си идеята за независима Македония.

Днес, когато честваме деня, на който Македония е основана като държава, трябва да отдадем почит на техните сенки. Да живее независима Република Македония“, заключава авторът.

В „Нова Македония“ Горан Калогьера е представен като редовен професор във Философския факултет, дългогодишен декан и ректор, най-големия експерт по македонистика, почетен член на Съюза на писателите на Македония, член-кореспондент на Македонската академия на науките и изкуството, носител на наградата Коста Рацин и Климент Охридски и носител на медал за заслуги към Македония.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase