През последните три седмици в Газа в действителност се е водела и война във войната, като втората война е била между Хамас и Фатах. През този период десетки екзекуции, похищения и мъчения са били извършени от Хамас. Най-известен е случаят с Ахмад Шакура, 47-годишен жител на Хан Юнис, брат на Халед, дясната ръка на Мохамед Дахлан, бившия шеф на службите за сигурност по времето на Арафат, а сега живеещ в изгнание. Ахмад беше отвлечен по нареждане на шефа на местната тайна полиция на Хамас - Абу Абдала ал Кидра, после беше измъчван, при което било извадено лявото му око, а на 15 януари бил убит. (БТА)

Достатъчно е човек да посети няколко болници, за да установи, че сметките не излизат. Много от леглата са свободни в Европейската болница в Рафах, която би трябвало да е най-препълнена с ранени от израелския обстрел по тайните тунели между Газа и Египет край града.Същото може да се види и в болницата Насър в град Хан Юнис. Само 5 от 150-те легла на частната болница Ал Амал пък са заети.В град Газа беше опразнен института Уафа, изграден с дарения на Саудитска Арабия, Катар и други страни от региона на Персийския залив. Институтът, бомбардиран от Израел в края на декември, беше известен като крепост на Хамас, които изпращаха там за лечение бойците си, ранени при гражданската война с Фатах през 2007 г. Други бойци на Хамас се бяха окопали в клиниката Ал Кудс, която беше бомбардирана през януари. Това разказва 25-годишният Мага ар Рахман, който живее на десетина метра от четирите големи сгради на болницата, които сега са напълно разрушени."Хората на Хамас се бяха укрили главно в сградата с административните офиси на болницата. Те използваха линейките и бяха принудили санитарите и линейкаджийте да им дадат униформите си, за да се скрият от зоркото око на израелските снайперисти", казва Ар Рахман. И точно затова намаля и броят на свободните легла в болницата.Същото беше и положението в Шифах, най-голямата болница в Газа. Там най-заети от Хамас били помещенията в мазето, където радикалното движение разположило кризисен щаб и обособило килии за разпити на затворници на Фатах, когато затворът Сараджа, в който са се намирали, е бил бомбардиран.

"Бойците на Хамас нарочно предизвикваха израелците. Често пъти бяха момчета на по 16-17 години, въоръжени с автомати. Бяха безсилни срещу израелските самолети и танкове. Знаеха, че са много по-слаби от тях. Но искаха танковете и самолетите да стрелят по нашите къщи и после да обвиняват израелците във военни престъпления", казва Абу Иса, 42-годишен жител на квартала Тел Ауа на град Газа."На практика на покривите на всички по-високи сгради в град Газа, поразени от израелските бомби, имаше площадки за изстрелване на ракети или постове за наблюдение на Хамас. Такива площадки или постове имаше и близо до големия склад на ООН, който изгоря. Същото е валидно и за селата по границата с Израел, които бяха опустошени от лудия, наказателен гняв на ционистите", казва 48-годишният Ум Абдала.Подобни свидетелски разкази е много трудно да бъдат чути в Газа, където доминира страхът от Хамас и където надделяват идеологическите табута, подхранени от почти едновековна война с ционисткия враг.Онзи, който дръзне да разкаже нещо различно от наложената от съпротивата версия на събитията, автоматично попада в редиците на амилите - сътрудниците на ционистския режим, и рискува живота си. За това допринася и неотдавнашният братоубийствен сблъсък между Хамас и Организацията за освобождение на Палестина. Ако Израел и Египет бяха позволили на чуждите журналисти да влязат веднага в ивицата Газа, нещата също щяха да изглеждат по-лесни. Защото местните журналисти често пъти са заплашвани от Хамас.