В украинската гранична област около Суми много хора бягат от руските бомби, а войниците са накрая на силите си. Но изненадващото украинско настъпление на руска територия им вдъхва известна надежда, пише АРД, цитирани от "Дойче Веле".
Украинските войници тръгват към фронта въодушевени, изглеждат уверени в себе си, разказва АРД в репортаж от Суми. Пътят на войниците води право към Русия - където украинската армия вече контролирала над 80 села.
Артьом е високопоставен украински офицер, участвал в планирането на офанзивата в Курска област. „Това стана възможно чрез скрито придвижване на частите", обяснява той пред германската обществено-правна медия. Съвсем малък брой хора били запознати с тези планове. А информационното пространство умишлено е било частично запълнено с дезинформации. „Руснаците не можеха да допуснат, че сме в състояние да проведем такава операция", допълва офицерът.
Украинската офанзива забавя ход
Десет дни след началото си украинската офанзива забави темпото си. По данни на военното ръководство частите напредват с по един километър на ден. Хиляди цивилни руснаци бягат, пише АРД.
В украинските гранични региони пък много хора се стичат към Суми. В местния координационен център те могат да получат хуманитарна помощ.
Пред един от входовете му са застанали Олга, Людмила и Игор от Юнакивка и пушат. Още преди началото на украинската офанзива селото им постоянно е било подложено на руски артилерийски обстрел, мнозина са избягали отдавна, разказва Людмила. „Но сега вече заминават и най-издръжливите. Руснаците ни обстрелват много по-интензивно. Селото се евакуира", казват те.
„Кой би искал да изостави дома си?", пита жената, цитирана от АРД. И тя, както и другите, е родена в Юнакивка, никога не е живяла другаде. „Имам кокошки, гъски, кози, кучета, котки", уточнява Людмила. За да хранят животните си, тримата редовно се връщат в селото - въпреки бомбите, посочва Олга. „Оставихме всичко, с което сме се сдобили през годините." Пътуват на свой риск. „Никой не знае дали ще се върнем."
Наблизо е застанала и Олександра, която държи на ръце малката си дъщеричка. И те двете са живели над две години под постоянен обстрел. „Дъщеря ми се страхува и плаче. Когато ни обстрелват, казва: „Мамо, бум" - и тръгва да бяга. Вече сме свикнали с това."
Но сега вече просто трябва да се махнат, посочва Оксана пред АРД. Тя не знае дали някога ще може да се върне в родината си. Но смята, че украинската офанзива в Русия е правилна стъпка. В продължение на две години те са изтърпявали всичко. „Колко деца, колко хора загинаха? Колко болници и колко родилни домове бяха разрушени?" Нахлуването на руска земя е правилно и трябва да продължи, подчертава Александра.
Украинската атака е повдигнала духа
На редица места в граничния регион тези дни се събират уморени, но доволни войници. Те не би трябвало да говорят с журналисти. Но се вижда, че настроението им е добро - за разлика от положението в източната част на страната, където руските войски напредват.
Настъплението в Курска област повдигна духа в цялата страна, смята офицерът Артьом. „Трудното е, че не можем да окажем подкрепа в Донбас", посочва той пред АРД. Но тази операция е по-важна. Загубите, причинени на врага само за няколко дни, са много по-големи, отколкото ако войниците биха били изпратени в други райони като Донецк или Запорожие.
Артьом е убеден, че армията може да продължи да напредва и още. Украинските части са поели инициативата и поставят Русия под натиск. Така в мъката, войната и бомбите в Суми изведнъж се появява и малко увереност.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар