От началото на руското нашествие в Украйна, започнало преди една година, бяха убити хиляди хора, милиони бяха принудени да напуснат домовете си, инвазията превърна цели градове в руини и подхрани опасенията, че конфронтацията може да се превърне в открит конфликт между Русия и НАТО.
Следва преглед на някои от основните събития в конфликта, направен от Асошиейтед прес.
2022 година
ФЕВРУАРИ
На 24 февруари руският президент Владимир Путин започна инвазия в Украйна от север, изток и юг. Той обяви, че целта на "специалната военна операция" е "демилитаризацията" и "денацификацията" на съседната страна, за да бъдат защитени етническите руснаци, да се предотврати членство на Киев в НАТО и да са задържи Украйна в "сферата на влияние" на Русия. Украйна и Западът твърдят, че това е незаконен акт на агресия срещу страна с демократично избрано правителство и с президент евреин, чиито роднини са били убити по време на Холокоста.
Руските войски бързо достигнаха покрайнините на Киев, но опитите им да превземат столицата и други градове в североизточната част на страната срещнаха твърда съпротива. Украинският президент Володимир Зеленски записа видеоклип пред щаба си, за да покаже, че остава и продължава да управлява.МАРТ
На 2 март Русия установи контрол над южния град Херсон. В първите дни на март руските сили превзеха и останалата част от Херсонска област и окупираха голяма част от съседната Запорожка област, включително Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа.
Руската армия скоро "заседнаха" в покрайнините на Киев, а дългите й конвои по магистралите към украинската столица станаха лесна плячка за украинската артилерия и безпилотни самолети. На 16 март Русия нанесе удар по театър в стратегическия пристанищен град Мариупол, където се бяха укрили цивилни, и уби стотици хора. Това беше едно от най-смъртоносните нападения във войната.
На 29 март Москва обяви изтеглянето на силите си от Киев и други райони, като заяви, че ще се съсредоточи върху промишления център Донбас на изток, където подкрепяните от Русия сепаратисти се сражаваха с украинските сили от 2014 г. насам след незаконното анексиране на Крим.
АПРИЛ
След руското изтегляне от Киев бяха открити стотици тела на цивилни граждани в масови гробове или оставени по улиците на град Буча, много от тях със следи от изтезания в сцени, които накараха световните лидери да заявят, че Русия трябва да бъде подведена под отговорност за евентуални военни престъпления.
На 9 април руски ракетен удар по железопътна гара в източния град Краматорск уби 52 цивилни и рани над 100 души.
За Мариупол на Азовско море се водеха интензивни сражения, а руските въздушни удари и артилерийски обстрел превърнаха голяма част от града в руини.
На 13 април ракетният крайцер "Москва", флагманът на руския Черноморски флот, беше улучен от украински ракети и на следващия ден потъна, което засегна доста болезнено националната гордост на Русия.
МАЙ
На 16 май украинските защитници на гигантския металургичен завод "Азовстал", последната останала украинска крепост в Мариупол, се съгласиха да се предадат на руските сили след близо тримесечна обсада. Падането на Мариупол отряза Украйна от Азовското крайбрежие и осигури сухопътен коридор от руската граница до Крим.
На 18 май Финландия и Швеция подадоха заявления за присъединяване към НАТО, което бе сериозен удар по Москва поради разширяването на военния съюз.
ЮНИ
В Украйна пристигаха все повече западни оръжия, включително доставените от САЩ ракетни установки за залпов огън ХАЙМАРС.
На 30 юни руските войски се изтеглиха от Змийския остров край черноморското пристанище Одеса, завзет в първите дни на инвазията.
ЮЛИ
На 22 юли Русия и Украйна, с посредничеството на Турция и Организацията на обединените нации, се споразумяха за освобождаване на доставките на зърно, блокирано в украинските черноморски пристанища, с което се сложи край на противопоставянето, застрашаващо световната продоволствена сигурност.
На 29 юли ракетен удар порази затвор в контролирания от Русия източен град Оленовка, където бяха държани украински войници, пленени в Мариупол, при което бяха убити най-малко 53-ма души. Украйна и Русия си размениха обвинения за нападението.
АВГУСТ
На 9 август мощни експлозии поразиха военновъздушна база в Крим. Седмица по-късно още взривове поразиха електрическа подстанция и складове за боеприпаси там, което беше сигнал за уязвимостта на анексирания от Москва черноморски полуостров, използван от Русия като основен център за доставки по време на войната. По-късно най-висшият офицер на Украйна призна, че нападенията в Крим са били извършени от силите на Киев.
На 20 август Даря Дугина, дъщеря на руския идеолог националист Александър Дугин, загина при експлозия на кола бомба край Москва, за която руските власти обвиняват Украйна.
СЕПТЕМВРИ
На 6 септември украинските сили започнаха изненадваща контраофанзива в североизточната част на Харковска област, като бързо принудиха Русия да се оттегли от обширни райони, които контролираше от месеци.
На 21 септември Путин нареди мобилизация на 300 000 резервисти - непопулярен ход, който накара стотици хиляди руски мъже да избягат в съседните страни, за да избегнат влизането си в армията. В същото време Русия набързо организира незаконни "референдуми" в украинските области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие за това дали да станат част от Русия. Украйна и Западът отхвърлиха тези "референдуми" като фалшификация.
На 30 септември Путин подписа документите за анексиране на четирите региона на церемония в Кремъл.
ОКТОМВРИ
На 8 октомври камион, натоварен с експлозиви, се взривява на моста, свързващ Крим с континенталната част на Русия, като Путин обвини за това Украйна. Русия отговори с ракетни удари по електроцентрали и друга ключова инфраструктура на Украйна.
След първата вълна от нападения на 10 октомври през следващите месеци атаките продължиха и станаха редовни, което доведе до прекъсвания на електрозахранването и въвеждане на режим на електроенергията в цялата страна.
НОЕМВРИ
На 9 ноември Русия обяви изтегляне от град Херсон при украинска контраофанзива, изоставяйки единствения регионален център, който Москва беше превзела, което беше знак на унизително отстъпление за Кремъл.
ДЕКЕМВРИ
На 5 декември руските военни заявиха, че Украйна е използвала безпилотни самолети, за да атакува две бази за бомбардировачи с далечен обсег дълбоко в руската територия. По-късно през месеца бе нанесен още един удар, който подчерта готовността на Украйна да повиши залога и разкри пропуски в руската отбрана.
На 21 декември Зеленски посети САЩ при първото си пътуване в чужбина от началото на войната, като се срещна с президента Джо Байдън, за да осигури ракетни системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" и други оръжия, и да говори пред Конгреса.
2023 ГОДИНА
ЯНУАРИ
На 1 януари, броени минути след настъпването на новата година, десетки току-що мобилизирани руски войници бяха убити от украински ракетен удар по град Макеевка. Министерството на отбраната на Русия съобщи, че са загинали 89 войници, докато според украинските официални лица загиналите са били стотици.
След месеци на ожесточени сражения на 12 януари Русия обяви превземането на град Соледар, въпреки че Киев не го признаваше няколко дни. Москва засили също офанзивата си за превземане на украинската крепост - град Бахмут.
На 14 януари, когато Русия нанесе поредната вълна от удари по енергийните съоръжения на Украйна, руска ракета порази жилищна сграда в град Днепър, при което загинаха 45 души.
ФЕВРУАРИ
На 20 февруари президентът на САЩ Джо Байдън направи изненадващо посещение в Киев, където се срещна с украинския президент в забележителна и предизвикателна проява на солидарност.
(БТА, Пламен Йотински)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар