За 12-те си години в граничната служба Богдан Хоцки видя много диви места. Той смяташе, че неговият дом, Украйна, е най-красивата страна в света - имаше море и планини, гори и степи, блата и езера. Всичко беше перфектно и толкова пълно, че Хоцки, 9-годишен капитан, никога не е почувствал желание да отиде в чужбина.

"Имаме всичко", казва той пред The Guardian от украинския град Измаил, близо до границата с Румъния.

Хоцки е облечен във военна униформа и държи Калашников. Той е скромен и неуверен човек, понякога неохотно говори за скорошните си преживявания. Неговата история е забележителна - история за оцеляване и лишаване от собственост.

Като тийнейджър Хоцки искал да се присъедини към елитна служба. Става граничар, издига се в званията и миналата година получава заповед да се премести на ново морско място. Той трябвало да командва сила от 28 души. Те били изпратени в стратегически важна минитеритория, скалист пост в Черно море; древно място, известно като "Змийския остров".

Хоцки пристига там точно преди Коледа, а заплахата наближавала - Владимир Путин бе изпратил бронирани машини  до границите на Украйна. Беше очевидно, че островът, на 185 мили западно от окупирания Крим, ще бъде труден за защита в случай на пълномащабна руска атака. След като анексира Кримския полуостров през 2014 г., Москва милитаризира Черно море и непрекъснато намалява достъпа за украински кораби. Тя редовно затваряше големи морски зони на основание, че провежда военноморски учения.

Толкова голямо бе безпокойството, че президентът Володимир Зеленски, дошъл сам да се убеди. Той инструктирал военното си разузнаване да подсили отбраната на острова. Населението му се увеличи от 30 на 80 и включва гранични войници, двама майстори и нов контингент от 50 пехотинци. Плюс овце, кучета, диви котки и чайки, както и делфини на вълните.

"Мястото е красиво. Наоколо се вижда морето. През зимата е много студено. Има постоянен вятър", казва Хоцки. Пазачите живееха в спално помещение с душове и кухня, имаше библиотека с книги на Джек Лондон, автор на "Зовът на дивата природа".

Хоцки казва, че той и колегите му са се надявали да няма конфликт, но все пак са се подготвили за такъв. Имало ежедневни тренировки. След това в 4 сутринта на 24 февруари Москва започна това, което се превърна в най-голямата война в Европа от 1945 г. насам. Когато първите въздушни удари сполетяха Киев, нахлуването пристигна под формата на руския патрулен катер "Василий Биков". Хоцки наредил на охраната си да грабне оръжията и да заеме позиции. Нямаха никакво тежко оръжие, обяснява той – само снайпери и гранати.

От кораба наредили на защитниците на острова да се предадат. Те пренебрегнали съобщението. Когато се зазорило, Хоцки казва, че е надникнал през бинокъла си. "Василий Биков" се виждал само на една миля от брега – лъскава, сива корвета. Радистът на руския кораб повторил предишната си заповед: "Откажи се! Оставете оръжията!" В 10 сутринта първата ракета се разбила в острова. "Не знаех дали е предупреждение", казва Хоцки. "Бях твърде зает, за да ме е страх. Хората ме търсеха за решения."

Това, което последва, беше едностранна среща. От юг пристигна втори руски кораб - "Москва", флагманът на Черноморския флот на Русия, най-мощният кораб в региона. Това беше смъртоносна съветска оръжейна платформа, способна да унищожи всичко по пътя си.

"Москва започна да ни удря с артилерия. Беше твърде далеч. Не можахме да отвърнем на него", спомня си Хоцки. "Тогава военните самолети започнаха да ни бомбардират. Покрихме се в скривалища." Москва повторила посланието на Василий Биков. "Обещаваха ни работа, пари, кариера в Русия", казва Хоцки. "Никой не беше готов да приеме предложението им."

Около обяд Хоцки се озовава при радиостанцията, заедно с още двама свои колеги от граничната служба. На стената имаше три монитора. Екраните показваха морския трафик в близост и видео на живо от околностите. Незабавната картина беше мрачна: руски лодки бяха обкръжили острова. Беше ясно, че след като цяла Украйна беше атакувана от няколко посоки, помощ нямаше. Един от колегите на капитана следеше предаванията; той седял приклекнал с ръчно радио. От другата страна на линията се чул неотложен глас, говорещ на руски. Това беше "Москва".

Размяната на реплики протекла така:

Първи граничар: "Руски военен кораб, върви на майната си."

Скоро след разговора украинското военно командване загуби връзка с острова. Предполагаше се, че всички негови защитници са били убити. Зеленски връчи посмъртно отличие на Хоцки и неговите другари – всеки получава званието Герой на Украйна.

Отец Василий Вирозуб трябвало да изпълни тъжна задача. Той е свещеник на Православната църква на Украйна с 30-годишен опит и капелан на военния персонал на Украйна. На 25 февруари старши военноморски офицер се обади и попита дали може да предприеме пътуване до Змийския остров, на 90 мили с лодка от родния град на свещеника Одеса. Той трябваше да върне телата на загиналите, както и на двамата майстори, за които се предполагаше, че са живи.

Вирозуб се съгласил. Уверили го, че руският флот е одобрил пътуването им. Тяхната боядисана в червено спасителна лодка „Сапфир“ плавала през зелен коридор. По пътя те видели доказателства за унищожение: цивилен товарен кораб, ударен от руска ракета и извиващ се черен дим. В 10 сутринта на следващия ден те се приближили до острова, чиято отвесна скала се виждала в далечината. Казали им да пуснат котва и да изчакат проверка. Руска лодка изревала към тях. Елитни войници от спецназ изскочиха и се качиха на кораба им.

"Ти луд ли си или какво?" казал един. "Какво правиш? Тук няма никой. Всички вече си тръгнаха."

Войниците завързали ръцете на Вирозуб зад гърба му. Горе по върховете на скалите той различил няколко далечни зелени фигури: вражески войници. Руснаците преместили товарната лодка, така че щетите, причинени от скорошната им бомбардировка, да не се виждат. Тогава на свещеника било казано да направи снимка, да я изпрати на хората си и да предаде съобщение: че всички украинци, защитаващи острова, са се предали и са военнопленници. Сега територията беше на Русия.

Командосите установили, че свещениците са невъоръжени и ги освободили. Вирозуб се опитал да скрие телефона си, но неуспешно. В него имало негови снимки с няколко генерали и началника на украинския флот. Той бил качен на катер и транспортиран до Севастопол. Докато плавали, руски спецназ офицер му казал, че ще бъде освободен, когато "военната операция" на Путин приключи. Вирозуб посочи, че това може да отнеме месеци или може би година. Офицерът се забавлявал. Удряйки се по челото, той посочил крайцера "Москва", който се виждал в морето.

"Свещенико, виж този звяр! Ако той стреля, тогава не само вашият остров, но и вашата Украйна ще изчезнат", казал той. "Ще отнеме седем или осем дни – не повече."

"Руснаците не можеха да повярват, че съм отишъл на Змийския остров по собствено желание. Мислеха, че сме на тайна мисия. Беше смешно! Трима свещеници и един лекар...", споделя Вирозуб.

Украинското правителство, обяснява той, го е помолило да мълчи за 70-те дни, които е прекарал в руски арест, от страх да не влоши условията на онези, които все още са в плен, но той е решил да говори след убийствата през юли в затворническия лагер Оленовка край контролирания от Русия Донецк.

По време на престоя му в Крим представители на множество руски правителствени агенции са му задавали въпроси. Сред тях било и ФСБ, военното разузнаване и местните прокурори. Обвинили го в шпионаж. Питали го дали познава "фашисти" - терминът, използван от Кремъл, за да опише всеки с проукраински възгледи. Разговорите не стигнаха до никъде. "Продължаваха да ме питат за кой клон на СБУ  работя", казва той. През март свещеникът е отведен на летище, заедно с 200 други задържани. Мнозина бяха цивилни, като него. Те били натоварени във военен товарен самолет Илюшин Ил-76. Дестинация: Русия.

Междувременно Хоцки бил жив. В деня на нахлуването "Москва" и "Василий Биков" безмилостно бомбардират Змийския остров. Около 18 часа две диверсионни руски групи щурмували територията по тъмно, приближавайки се от север и юг. Осемдесет войници се втурнали по кея. Втора група отишла близо до фара, осветявайки скалите.

Ситуацията била безнадеждна, гарнизонът оставил оръжията си. Хоцки и целият останал персонал на граничната служба били натоварени във влекач и откарани със завързани очи до военноморската база в Севастопол, 24-часово пътуване по море. "Те не казаха нищо. Не видяхме нищо", спомня си той. Хоцки казва, че условията са били поносими, но не дава подробности.

През март Хоцки отново е със завързани очи, качен на самолет и прелетял на 620 мили до Стари Оскол, руски град в северната част на Белгородска област, която граничи с източна Украйна. Той се озовал в център за задържане, затворен в килия с двама украински войници от град Харков. Колегите му от граничарите били на друг коридор. "Това беше ужасно място, по-лошо от преди. Имаше решетки. Нямах представа какво се е случило с близките ми, дали са живи", споделя той.

Хоцки не казва дали руснаците са го измъчвали. Въз основа на мрачното свидетелство на Вирозуб изглежда сигурно, че са го направили. Свещеникът бил отведен в палатков лагер край град Шебекино, на 90 мили от Стари Оскол. Задържаните, облечени с тениски, били накарани да коленичат навън в снега, с ръце зад главите. "Бяхме там два-три часа. Беше -20С. Ако вдигнеш глава да се огледаш, те те удряха с приклада на пистолет", разказва той. Няколко изгубиха съзнание. Затворниците получили храна едва на третия ден.

Един войник попитал: "Как се казваш?"

Свещеникът отговорил: "Отец Василий Вирозуб".

Руснакът го ударил с приклад в корема и казал: "Тук нямате име и фамилия. Това, което имате тук, е число. И вашият Бог също не е тук."

Сериозните изтезания започнали когато Вирозуб бил преместен в Стари Оскол и поставен в същата мрачна наказателна институция като Хоцки. Отнели му свещеническите одежди, отрязали му конската опашка и му дали черна униформа. И тогава го били. Озовал се в килия номер 48 – събирал се отново с другите двама пастори и педиатъра, който го придружава до Змийския остров.

"Когато става дума за причиняване на болка, надзирателите са били "професионалисти", казва той. "Разпънаха ръцете ми в буква Т и ме намушкаха с електрическа колба за добитък. Когато паднах ме вдигнаха и го направиха отново. Всеки път, когато задаваха въпрос, ме удряха."

Най-лошият момент настъпил в края на март, когато надзирателите го съблекли гол и го поставили в студена наказателна килия с гумени стени. Там прекарал три дни. Било твърде студено да седне или легне и невъзможно да се спи. На втория ден започнал да халюцинира. "В края вече се бях сбогувал с живота. Не мислех, че ще оцелея. Беше като във филм за лагер на смъртта. Освен че всичко беше истинско", казва той.

Малко по-късно ужасът свършва за Хоцки. В средата на април той е върнат със самолет обратно в Крим, след което е откаран до Запорожка област. Когато маската му е свалена, той открва, че участва в размяна на затворници. Руснаците върнали Хоцки и осем други граничари, заловени на Змийския остров. "Видях нашите войници. Чувствах се невероятно. Мислех, че ще бъда в този затвор завинаги", казва той.

През същия месец били освободени другите двама свещеници и медик. Вирозуб започнал да се отчайва, чудейки се дали някога ще бъде освободен. Той напуснал затвора през май при подобна размяна на затворници.

Връщайки се у дома, Хоцки установява, че е национален герой, повишен в майор. Той не се срещна с президента, нито пътува до Киев.

Четиримесечната окупация на Змийския остров от Русия беше прокълнато преживяване. Военноморското командване на Москва превърна аванпоста в настръхнала мини-крепост, обслужвана от десетки войници. Той разполага с ракетни батареи, зенитни оръдия, радари и разузнавателни машини. Стратегическата военна цел беше да се контролира въздушното пространство в северозападното Черно море и да се наложи ембарго на украински кораби, за да се спре напускането им на Одеса и други пристанища.

Но злите духове, за които се казва, че обикалят острова, изглежда са се завърнали. Украинците използваха Bayraktars, за да ударят руските сили от небето. Тези турски дронове взривиха хеликоптер, доставящ провизии, и извадиха от строя патрулен кораб. Ракетите с голям обсег летяха към кея. Кадрите показват превозни средства, маркирани със Z - символът на инвазията на Путин - изчезващи в въртящ се ад.

През юни руснаците напуснаха. Напускането им отне един ден. Кремъл заяви, че изоставя Змийския остров като "жест на добра воля". Ден след като напусна Змийския остров, Русия го удря с фосфорни боеприпаси. Музеят – с неговите амфори и стар корабен компас – вече го нямаше, експонатите му се превърнаха в прах. Фарът също беше разрушен. Кремъл, изглежда, не се интересуваше от културата, древна и съвременна. Пет месеца по-късно той остава в обсега на руските оръдия и в момента е необитаем. Но Змийският остров отново е свободен. И е украински.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• Москва
• Украйна
• Русия
• войната в Украйна
• Змийски остров